Църквата се намира на около 0,5 километра северно от село Ръждавица, на левия бряг на река Струма, в местността "Чардако".
„Свети Атанасий“ е еднокорабна и едноапсидна църква, изградена изградени от ломени камъни и тухли, споени с бял хоросан. Сводът е бил полуцилиндричен, сега е разрушен.
Цялата вътрешност е била изписана, като от стенописите в момента няма запазено нищо с изключение на няколко фрагменти от букви под гредите на входа на църквата.
Още преди Освобождението църквата е била с рухнал покрив. Впоследствие през 1882 г. покривът бил поправен, а сградата - измазана отвътре с варова мазилка върху старата живопис, а отвън наново. Вероятно през 50-те или 60-те години на ХХ век покривът отново рухнал и досега не е възстановен.
Все още не е установено времето на построяване на църквата.Според някои е изградена през Възраждането. Тази теза обаче може да бъде оспорена. Йордан Иванов в "Северна Македония", 1906 г. описвайки църквите в кюстендилската епархия през третата четвърт на XIX век - 97 бр., посочва 1 каменна църква - пленена от турците в с.Раждавица (с.315) - очевидно това е селската църква "Успение Богородично" изписана през 1600 г. и разрушена през 1935 г. На 316 страница посочва че този списък не включва голяма част от запуснатите черкви през този период и сред примерите изброява "...черквите около с.Ръждавица..." Йордан Захариев в "Кюстендилската котловина" 1963 г. посочва че средновековната църква "Успение Богородично" в центъра на селото с надписа с дата 1600 г., обнародван от Й.Иванов, е била срината през 1935 г. за да се издигне на мястото и нова църква. Захариев посочва че останки от средновековна църква - "Света Богородица" има в местността Селище, а в местността Чардако, до северния край на селото е запазена малката черква "Свети Атанас Летни", която преди Освобождението била с продънен покрив, а към 1882 г. го поправили и измазали с варова мазилка отвътре върху старата живопис, а отвън - наново.От тези податки може да се направи предположение че църквата е изградена през XVI-XVIII век : след като още преди Освобождението е била с продънен покрив, вероятността да е построена през XIX век е твърде малка.
Имайки се предвид лошото състояние в което се намира храма,местното маселение е подело инициатива за възстановяването му.

Използвана литература:
1.Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г., с.315;
2.Захариев, Йордан - Кюстендилската котловина, София, 1963 г., с.203;