Местността „Св. Никола“ се намира в западния край на град Гоце Делчев, на левия бряг на Туповишка река. Носи името на издигала се в нейния район средновековна базилика „Свети Николай“. Днес на това място стърчат останките на полуразрушена джамия.
От историческите извори се знае, че старината е първият мюсюлмански храм в Неврокоп, както и последният такъв запазен от времето на османското робство. Това е изградената в края на XV в. джамия на Мехмед бей, син на Караджа паша. В наше време култовата сграда е обявена за паметник на културата.

С местността се свързва предание с различни версии, като в основата всичките стои идеята, че на мястото е съществувал християнски храм. Според една някогашната базилика била разрушена и  върху нея е била построена базиликата. Според друга самата сграда е преустроена от християнски в мюсюлмански храм, а трета обяснява, че джамията е изградена в църковен имот в непосредствена близост до някога съществувала черква. Освен това, стари хора споделяли, че в края на 30-те или началото на 40-те години на XX в. край сградата бил разкрит гроб на свещеник, а до тленните му останки – кандило.

През годините мястото е частично проучвано от археолози. През 1961 г. старината е посетена от тогавашния директор на Археологически музей в София проф. Димитър П. Димитров,  който въз основа на огледа, изказва мнение, че сградата е християнски храм, изграден по време на византийското иго (XI-XII в.), а по-късно е преустроен за нуждите на исляма. Ученият препоръчал да бъдат направени разкопки и по-детайлно проучване.
През 1993 г. Националният институт по паметници на културата започва да укрепва сградата, но не довършва работата си до край. Скоро след това Районното мюфтийство, чието седалище е в Гоце Делчев, прави постъпки за построяване на нова джамия на мястото на старата, но тава намерение предизвиква силен отзвук сред гражданството и научната общност, при което този план бива осуетен.
През 1998-2000 г. екип от български археолози (ръководители са Бони Петрунова и Цв. Комитова) провеждат на мястото  проучване, финансирано от базираната в Швейцария еврейска фондация „Макс ван Бершем“. Научният екип лансира идеята, след проучването, сградата да бъде адаптирана като „Музей на османските изкуства в България“.
Трябва да се отбележи, че след приключването на археологическото проучване, в становищата на специалистите се среща съществено разминаване. Според обнародвани резултати от изследванията, издигнатата в края на XV в. джамия стъпва върху по-ранни основи, изградени в традициите на т.нар. клетъчен градеж, който е характерен за раннохристиянското църковно строителство. На терена около храма учените се натъкват на некропол, в чийто горен слой погребенията са мюсюлмански, в долния – християнски. Един от християнските гробове е датиран към XII-XIV в. Установява се и, че джамията е преустройвана три пъти. Освен това, сатава ясно, че в градежа са използвани антични архитектурни елементи (сполии) от по-ранни езически храмове. На едно място в публикуваните от специалистите резултати, се изказва предположение тези архитектурни детайли да са били донесени от античния град Никополис ад Нестум. На друго обаче, се прокарва една съвсем различна теза, а именно, че сполиите са донесени от място, което се намира на около 500 м югоизточно от джамията, където според тях се намирала ранохристиянската базилика „Св. Никола“. За сведение, това място се пада точно на водослива на реките Туповишка и Делчевска (началните притоци на Градска река) и в посочения период на провеждане на археологически разкопки (1998-2000 г.), според публикациите, а и според местни очевидци, в този район не са правени никакви проучвания. Как археолозите са установили, че на това място, на половин километър от местността „Св. Никола“, се е намирала едноименна раннохристиянска базилика, не става ясно от обнародваните резултати. Не случайни голяма част от гражданството изказва съмнения относно неясните отчети, в чийто твърде грубо скалъпен сценарий прозират домогванията на чуждата фондация, която зад привидното финансиране на някакви разкопки лансира своите цели, противни на българските национални интереси.
Но въпреки всичко, макар и косвено, изследванията потвърждават становището на проф. Д. Димитров от далечната 1961 г., че джамията е изградена върху християнска базилика.

След приключването на проучванията в 2000 г. достъпът до сградата е ограничен с ограда, поради реален риск от поредно срутване на части от нея. Това се случва на 4 януари 2011 г., когато частта от вече полупадналия ѝ свод и част от стените се стоварва върху двора и близката улица.

Днес (2015 г.) старината продължава да бъде в същото окаяно състояние. А би могло, по добрия пример на един сходен обект в Стара Загора и при един умел архитектурен проект, да се представи развитието на култовата сграда през различните исторически периоди – от раннохристиянски храм до мюсюлмански молитвен дом.




Източници:
1. Петрунова, Б.; Комитова, Ц. Старата джамия в град Гоце Делчев. В: АОР през 1999-2000 г., изд. БАН, София, 2001 г., с. 134.
2. Петрунова, Б.; Комитова, Ц. Джамията Караджа паша в град Гоце Делчев. В: Известия на исторически музей - Благоевград, том 3, Благоевград, 2003 г.
3. Даутов, Николай. Места, свързани с християнството в община Гоце Делчев. София, 2011 г.