Трънска духовна околия със седалище на архиерейско наместничество - град Трън, териториално обхваща админитративните общини Трън и Брезник.

Духовната околия се отличава с голямата си наситеност на църкви и манастири, но за жалост в голямата си част те са изоставени.

Разпространението на християнството, както и възникването на първите храмове в Знеполско (Трънско), е в тясна връзка с това, що е ставало в Пирот и София. Лъчите на християнството отправени от София още от III в., не ще съмнение, са заседнали по течението на Луда река, по-късно наречена Ерма. През IV в. обширният диоцез на Сердикийска епархия се простирал чак до планинските вериги на Знеполе. В същото - старохристиянско време, по тези земи развивал своята ревност архиерея на Пиротска епархия - Никита Епископ Ремесиански ( Бяла паланка), който бил подчинен на софийския митрополит. Има голяма вероятност в Трънско-Знеполския край през V-VI в. да е имало подразделение на Пиротска епархия, наричана според преданието Звонъчка епископия. Същата, след около три века, била възстановена - след покръстването на българите от Княз Борис I (865 г.), когато била известна като Знеполска епископия.
Най-голям разцвет Знеполската епископия достига по времето на Второто българско царство (XII-XIV в.). Името на епископията произлиза от нейния център - Звънец град - Звене поле - Знепол. Има предположения, че този град се е намирал около днешното село Одоровци ( днес в Сърбия) на мястото на крепостта "Асеново кале" или при село Звонци (дн. Сърбия). През този цветущ период в Дирекуле - земите между Гребен, Влашка планина и Руй, българските царе от династията на Асеновци строят манастири и църкви и ги даряват с имоти. Според преданието, именно тук е била една от резиденциите на българските владетели. В тия времена в Знеполска област са действали прочутите тогава манастири: Погановският "Св. Йоан Богослов", който съществува и днес; Одоровският "Св. Йоан Кръстител" и Пресечкият манастир, край село Пресека, южно от Влашка планина. Последните два били разрушени от турците и никога повече не били въздигнати.
Историята помни, че деспот Стефан Лазаревич получава от султан Мехмед като награда, затова дето му е помогнал да разбие брат му Муса на река Искър, град Коприян и "страну Знеполия глаголему". От тук може да се направи изводът, че тогава (1413 г.) град Звънец вече не е съществувал, а само околността му носила името.
Акад. Йордан Иванов отъждествява със Знеполе един от топонимите, споменати в Първата грамота за Охридската архиепископия,където се споменава: “Епископът на Триадица (Средец, София) заповядваме да има в самата Триадица и в... Знеполе  40 клирици и 40 парици”. Знеполската епископия, със сигурност е факт през ХVІІІ век, след унищожаването на Охридската архиепископия, и в сравнение с много други епископии от миналото запазва най-пряка връзка с днешната българска столица и органически свързаната с нея Софийска епархия.
През 1760 г. Знеполе с гр. Трън и гр. Пирот образуват Нишавъчка епархия, с център Пирот, като в Трън бил назначен екзарх да ръководи администрация и религиозно-църковния живот. Един от тези екзарси бил знеполецът Пея Степанович от село Ярловци (след 1820 г.).
Духовният живот в Трънския край плучава нов тласък през първата половина на XIX в., когато масово се строят нови храмове (голяма част върху разрушени църкви) и се възстановяват манастири.