Черквата “Св. Димитър” се намира в централната част на село Драговищица, в непосредствена близост (зад) читалището.

История:
Черквата е изградена през 1880 г. от жителите на някогашното село Перивол, което след обединение със съседното Ямборано (през 1956 г.) образуват днешното купно селище Драговищица, наречено на течащата през него река. Периволчани издигат по-голям и просторен енорийски храм, след като старинната и малка черквица “Матер Божия” (Успение Богородично), в която са се черкували в продължение на векове и по това време доста порутена, започва да им става тясна.
В построяването на новата черква участват жители от цялото село. Замогналите се вече селяни не пестят средства, като привличат едни от на-добрите майстори строители и зографи за времето си. Главен строител на храма е Димитър Димов – Писара, а по вътрешната украса работи видният самоковски художник Иван Доспевски.
През социализма храмът бива значително занемарен, но след настъпване на т.нар. демократични промени е неколкократно обновяван и днес блести с цялото си великолепие.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата “Св. Димитър” представлява трикорабна псевдобазилика с една тристенна отвън апсида и открит притвор от запад, с четири отвора. Пространството на наоса е разделено на три равни части от две редици колони, като разстоянието между тях е равно в ширина и дължина. Над получените квадратни полета се издигат 12 слепи купола. На по-късен етап, над централния кораб са издигнати три купола с високи шестенни барабани. Градежът на стените и покритието е масивен. Тази църква повтаря архитектурния тип на църквата „Св. Троица“ в съседното село Горановци
Фасадата е гладка и слабо разчленена с аркирани ниши, при което фактурата на каменния материал действа живописно. Приятен мозаичен характер ѝ придават широко измазаните фуги с бял варов разтвор, с контрастиращите в различни тонове камъни между тях.
Югоизточно от черквата се издига седемстенна камбанария, висока около 10 м.

Добра атмосфера във вътрешността на храма е постигната чрез изкусно изрисувани стенописи и иконостасни икони, всичките дело на големия зограф Иван Доспевски. Последният е проявил високо художествено майсторство в стенописите, отличаващи се с характерните за стила му свежест и живост на колорита. Прави впечатление изобразеният на тавана Саваот, откроен върху топъл охров фон, заобиколен от ангелчета.
Същият художник постига не по-малко съвършенство в изписването на иконите. Като знак на удовлетворение от работат си, той датира и подписва всички икони в черквата,. На иконата на Св. Димитър пише: ”Ктиторе ДимитрIа Ангелина Велика за вечни споменъ 1880 Самоков П.[писа] Ив. Д.” Подобен е надписът и на иконата на Св. Богородица: “Ктиторе Поп Лазар пресвитера аница Стоина МарIа Еленка 1880 Самоков П. Ив. Д.”
Надолтарния кръст (венчилката) е художествено декориран с ажурна тънко изрязана дантела, а раменете му са оградени с палмети, композирани от местни резбари. В общия си вид кръстът наподобава увеличен филигранов накит.



Източници:
1. Стойков, Г. - Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско - Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г.
2. Василиев, Асен - Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско - Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г.
3. Захариев, Йордан– Кюстендилска котловина, изд.БАН, София, 1963 г.