Скалният манастир в местността „Шан кая“ се намира източно от с. Оногур. Разположен е в отвесните скали на левия бряг на сухоречието Суха река, над язовир Оногур.
Манастирът принадлежи към добружанската колонията скални манастири пръснати из сухорочието на Суха река, които възникнали през късната античност (IV-VI в.), повечето в близост до ранновизантийски крепости (при с. Оногур това е античният кастел Палматис). Според историците (Г. Атанасов) това са едни от най-старите скални манастири в Европа. Допуска, че монасите са дошли тук от Изтока, следствие на персийските нашествия към Сирия и Палестина V-VІ век. Има голяма вероятност в този регион да се е подвизавал самия св. Йоан Касиан, който преди това се е възпитавал в монашески добродетели в Египет, след което, около началото на VІ век, е дошъл и ги е приложил в Добруджа. По-късно отива в Константинопол, в Рим и пренася практиката на скалните манастири от Добруджа в Западна Европа, където и днес са на почит като основен стълб на монашеството.
Скалният комплекс при „Шан кая” вероятно е изпълнявал функциите на скит и е гравитирел към центъра на монашеската колония на Суха река – големият скален манастир в местността „Гяур евлери” край с. Балик.
По време на аварските, славянските и др. нашествия през VI-VII в. духовно-религиозният живот в тези обители затихва и вероятно напълно изчезва.
През епохата на Първото българско царство (ІХ-Х в.) монашеския живот в тях е възстановен.
Няма сведения кога точно манастирът при „Шан кая“ е бил окончателно напуснат, но се предполага, че тукашните монашески практики са били наследени и пренесени из скалните манастири по р. Русенски Лом, р. Провадийска и др., които достиганали разцвета си по време на Второто българско царство (XII-XIV в.).
Днес скалният манастир край с. Оногур е добре съхранен и достъпен за посещение. Тук посетителят нагледно може да добие впечатление за изпълняваните някога основни църковни ритуали.
Самият манастирски комплекс, издълбан в отвесната скала (наричана от местните "Шан кале") на 8-9 м височина, включва 64 м дълга галерия от скални помещения, свързани помежду си с тесен тунел. Входът към манастира e от север и представлява тясна цепнатина, като  в близост до него са оформени помещения с ниши и прозорци. В края на тунела, на съществувала някога тераса е имало и други помещения с дървена конструкция, чиито следи ясно си личат по скалата отвън.