Алботинският скален манастир (още Албутински манастир) се намира в местността Алботин (Албутин) по течението на река Тополовец между селата Градец и Раброво, в близост и до село Делейна. До него се достига по стръмна, тясна песъчлива пътека, в чиято основа има чешма. Скалният масив се намира от дясно на пътя, идвайки от Видин, преди село Реброво. Под него е изграден малък параклис.
До нас са достигнали малко сведения за миналото Алботинския манастир. Предполага се, че възникнал е през XIII век. Сред оскъдните исторически данни изпъква и споменаването на вече изчезналото село Алтовин в регистър на Видинската кааза от 1560 г.
В скалния масив, откъм северната страна на реката е бил изграден споменатият манастир, като са били използвани естествени плитки пещери и скални навеси и допълнително са били издълбани помещения и пристроени външни фасади и стени. До манастира се стига по стръмен тесен път, неговите части са разположени верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение, така и извънредно меката скала. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, висящ като гнездо на 20-25 метра над реката.
Манастирският храм, центърът на духовния живот на обителта, се намира в междинния сектор, издълбан в най-вътрешната част от извивката на скалния масив.Южната и югозападната част на църквата са напълно унищожени, тя е ориентирана според изискванията на канона от запад на изток. Останките от трикорабния манастирски храм,който бил богато украсен със стенописи и декоративни колони и корнизи, говорят за усърден молитвен живот и някогашно благолепие.Допреди години все още е имало запазени фрагменти от стенописи,но днес и тях ги няма. Наличието на баптистерий показва, че храмът е бил използван не само за молитвени нужди на братството, но и за обществени служби.
В западната част се намират другите помещения от обителта — монашески килии, магерница, изба, складове.Личат и две издълбани щерни за вода.Тази част на манастира е била двуетажна, там е и втората по големина зала след църквата, предполага се, че е служела за трапезария. Това е мястото, където духовните отци са посрещали поклонниците, гостите на манастира, оказвали са им традиционното манастирско гостоприемство след изморителния им път и са беседвали с тях, поучавайки ги във вярата.
Множеството разкрити гробове - на брой 29, повечето от които на миряни,с намерени в тях накити (обеци, наушници, гривни), сочи, че манастирът е бил много почитано и желано място за покой на неговите дарители.
Тъй като е лесно достъпен, в по-късни времена манастирът е служел за подслон на скотовъдци и каменоделци, и е бил ограбван от иманяри и вандализиран.
Името на манастирския храм не е известно. Времето е заличило спомена на кой светец е била посветена изсечената с голям труд в скалите църква.
Предполага се, че манастирът е бил посветен на Възкресение Христово, заради запазилата се и до днешни дни традиция на втория ден на Великден в подножието на манастира да се правят събори и да се вият хора за възпоминание на мъртвите. Обичаят е много почитан от власите, които идват с портретите на своите починали родственици и ги окачват по клоните на вековно дърво на поляната под манастира. Всяко от хората, които се играят до обяд, е предназначено за отделен мъртвец, а следобед се играят хора за живите. Българи и власи берат росен и раздават по стрък за всеки починал.
От няколко години старата традиция е възродена,всяка година на вторият ден на Великден се организира събор,дори и фестивал,в който участват десетки състави за автентичен фолклор от Видинско и Врачанско, влашки фолклорни състави от Сърбия и Румъния.
Целогодишно много хора идват в Алботинския манастир за изцеление.Вярващите християни са убедени, че болен който преспи на поляната край извора под скалния манастир, ще оздравее, домът му ще бъде благословен, а трапезата му богата.