Русенска епархия е разделена на четири духовни околии: Русенска, Разградска, Тутраканска и Поповска. На територията на Русенска епархия съществуват 229 действащи храма и 4 манастира, като в това число не влизат недействащите такива.
Център на епархията е гр. Русе, където е седалището на Русенската митрополия, с адрес: 7000 гр. Русе ,пл. Св. Троица, № 9 , служ. тел. 082/ 832 317 и официален сайт: www.diocese-ruse.org
Понастоящем надлежен архиерей на епархията е Русенски митрополит Наум.
 
История на епархията:
Християнското учение се разпространява в Русенския регион около III-IV век. Към 370–380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.
По време на варварските нападения системата на Христовата църква в днешна Североизточна България се разстройва. Много християни са избити, а други бягат във вътрешността на Римската империя. Някои от оцелелите християни се заселват по укрепените хълмисти места и преместват от опустошените градове на дунавската граница там някои от епископските катедри. Голяма част от старите епископски катедри като Абритус и Сексагинта Приста се закриват. На скалистите и защитени хълмове до дн. село Червен християни основават Червенската епископия. Не е ясно в какви отношения е била тази епископия с властите на България от 681 г. до обявяването на християнството за официална религия в България през 865 г. от св. цар Борис Покръстител.
След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава й. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.
Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.
През X-XIII в. поречието на р. Русенски Лом се превръща в монашески духовен център. Основават се множество скални манастири край дн. села Басарбово, Нисово, Красен и др. През XIII-XIV в. системата от скални манастири и скитове се разраства. Край с. Иваново широка известност с духовния подвиг на обитателите си - иноци придобива Царската лавра с идиоритмично правило „Св. Арх. Михаил”. Богата почва в Русенските земи намира исихазмът.
С превръщането на Търново в столица на Второто българско царство значението на Червен нараства поради близостта с нея. Значението на епископията също нараства и тя е въздигната в ранг на митрополия. В диптисите на Търновската патриаршия Червенската митрополия се нарежда по ранг на второ място след Преславската митрополия.
През 1235 г. на Поместен събор в Лампсак, в присъствието на всички патриарси и по лично предложение на цар Йоан Асен II известният с подвизите си подвижник от Ивановската лавра “Св. Арх. Михаил” св. Йоаким е избран за първи патриарх на възстановената автокефална българска патриаршия със седалище Търново. В лаврата известно време се подвизава и прославеният исихаст и духовен наставник преп. Теодосий Търновски.
След падането на България под османско владичество в 1396 г. Търновската патриаршия е унищожена, а Червенската митрополия понижена в ранг на епископия. Катедрата се заема от гръцки духовници и се служи предимно на гръцки език. След превземането на Червен градът запада и седалището на епархията се мести за известен период в различни населени места като Червена вода и др.
През XVI в. Русе (Русчук) се налага като важен за Османската империя стратегически град за контрол на Дунава и на васалното Влашко княжество. Градът се развива и като главен търговски център, в който чрез река Дунав навлизат за пръв път в Османската империя най-напредничавите идеи и технологии на онова време. Именно тогава седалището на епископията се установява окончателно в Русе, но запазва средновековното си наименование – Червенска епископия. Запазени са имената на 20 Червенски епископи в периода XVI-XIX в., предимно от гръцки произход, като последният - еп. Синесий напуска Русе през 1864 г.
През 1865 г. Червенската епископия е въздигната в ранг на митрополия към Константинополската патриаршия, като в Русе е назначен отново гръцки митрополит. Населението не го приема и на негово място управлява протосингелът архим. Нил (Изворов) – голям борец за независима българска Църква.
На Църковно-народния събор в 1870 г. се учредява независимата Българска Екзархия, непризната от Вселенската патриаршия. С решение на събора се обединяват в една епархия Червенската и Доростолската епархии и се създава една единна Доростоло-Червенска епархия със седалище в Русе.
За пръв български екзархийски архиерей на катедрата в Русе през 1872 г. е избран, утвърден и хиротонисан архимандрит (после митрополит) Григорий. Митрополит Григорий с присъщата си дипломатичност и такт успява да издигне авторитета както на Митрополията, така и на Екзархията пред властите на Дунавския вилает, включващ почти всички български земи от Черно море до Ниш, чието седалище е Русе. Упълномощен е от екзарха за официален представител на Българската Екзархия пред Дунавското вилаетско управление. След неговата смърт през 1898 г. за Доростолски и Червенски митрополит е избран неговият духовен син архимандрит Василий (1899-1927) .
След митрополит Василий, Доростоло-Червенската  епархия се оглавява, както следва: митрополит Михаил (1927-1961 ), Софроний (1962-1994) и Неофит, канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит на 03.04.1994 г..
От 17.12.2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
Митрополит Неофит оглавява Русенска епархия до избирането му за патриарх на Българската православна църква на 24.02.2013 г. Неговото място е заето от "Стобийски епископ" Наум, след като на 23 март 2014 г. при провеждането на синодалния канонически избор е избран с пълно единодушие за Русенски митрополит. Дотогава Наум изпълнява длъжността на главен секретар на Св. Синод на БПЦ и е председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала, ставропигиалния храм-паметник "Св. Александър Невски".

Източници:
Използвани са материали от сайта на Русенска епархия:  www.diocese-ruse.org