Раннохристиянската църква в местността "Жельова чешма" се намира на около 1,5 км североизточно от с. Крепост.

Обектът влиза в рамките на сервитута на автомагистрала „Марица“ и поради това в продължение на няколко години е обстойно проучен (проучването му приключва през 2010 г.). Изяснена е неговата топография и е прецизирана хронологията на отделните структури.
Старохристиянската църква и прилежащ към нея некропол е разположена в най-горната част на малък хълм върху и в близост няколко последователно изграждани структури през различни периоди от време. Вследствие на направените разкопки се установява изключително голяма концентрацията на археологически структури на площ от около 2500 м2. Освен църквата са проучени над 120 вкопани съоръжения (ями и ровове) от периода IV в. пр. Хр. – IV в. и надгробна могила от късната елинистическа епоха.
Най-ранната  структура в обекта представлява вкопаване с неправилна форма и площ около 50 м2, в чийто пълнеж се откри сравнително висока концентрация на керамика от края на етапа Караново II (Ранен неолит - VI хил.пр.Хр.). Следващият етап е ранната елинистическа епоха, когато възниква светилището, което включва около 80 ями с различна форма и размери. В тях са разкрити животински скелети на жертвени животни - свине, кучета, кон, елен. През І в. пр. Хр. настъпват промени в организацията и функциите на обекта, тогава в централната част на проученото пространство, над едно от „гнездата“ с най-голяма концентрация на ями, е издигната надгробна могила (диам. около 15 м). Скоро около могилата е започнало оформянето на друг вид вкопана структура – ров. Монетите от рова (денари на Цезар и Октавиан Август, бронзови монети на Реметалк I и Реме- талк II) показват, че появата му е най-късно във втората четвърт на І в. По намерните находки се установява, че в този си вид светилището е продължило да функционира до края на ІІ и първата половина на ІІІ в.
Откритите релефи на Хероса под християнския храм дават основание да се приеме възможността тук да е имало езическото светилище и от късноримската епоха.
Заключението на специалистите е, че светилището край с. Крепост е един от малкото сигурни примери за приемственост в култовите практики от предримската и римската епоха.

Последна структура на обекта, която заема най-горният културен пласт, е раннохристиянската църква. По план култовата сграда е еднокорабна, едноапсидна с два притвора. Основите ѝ са фундирани до стерил и следват конфигурацията на терена. Плиткото фундиране на зидовете на атриума предполага той да е бил открит. С изключение на олтарната част, където са запазени in situ няколко тухли от настилката на пода, във всички останали помещения подовете са от трамбована кафява пръст. Покривът на сградата е бил покрит с тегули.
Долната хронологическа граница на църквата се определя от монетите, открити непосредствено под подовото ѝ ниво – една на Теодосий ІІ (402 – 450) и две на Марциан (450 – 457), т. е. изграждането ѝ е след средата на V в. Откритите върху ходовото ѝ ниво фрагменти от стъклени чаши със столче и две фибули с подвито краче показват, че тя функционира до втората половина на VІ в., което съвпада с времето на аваро-славянските нашествия.  Малкият брой на откритите гробове от синхронния ѝ некропол също е индикатор за краткото обитаване на селището, към което е принадлежала тази църква.
Тъй като старинната църква се намира в непосредствена близост до платната на бъдещата магистрала, днес (2012 г.) тя е преместена от исконното си място и се намира в "насипно" състояние, камъните от отделните ѝ архитектурни части са натрупани на купове в с. Крепост. Историческият музей в Димитровград е изготвил проект за реставрация, консервация и експониране на паметника, вероятно в селото. В случая, съвсем не е взето най-удачното решение, дори и да бъде реставрирана църквата по най-добрия начин, вече е нарушена сакралността ѝ, за която си е заслужавало трасето на магистралата да бъде преместено на няколко метра встрани!?

Източници:
1. Венета Ханджийска-Янкулова, Ивайло Лозанов, Иван Вълчев, Дойчин Грозданов - Светилище от елинистическата и римската епохи и раннохристиянска църква при с. Крепост, Община Димитровград, АОР - 2010, изд. БАН, стр. 362-366