Раннохристиянската базилика се намира между скалния феномен „Ритлите“ и Лютиброд, над жп-линията.
На мястото са проведени археологически разкопки за периода  от 1967-1972 г. от Г. Джингов и С.Мишев. Разкрито е езическо светилище и две църковни сгради, разположени на 10 м една от друга. Едната е малка еднокорабна църква (датирана към IV в.), която е унищожена при разширяването на терена за жп линията на гара Лютиброд. Другата църква е голяма трикорабна базилика, която е претърпяла значителни преустройства и допълнителни градежи.
Голямата базилика първоначално е била триконхална, с размери 18 х 13 м. Тя е изградена на мястото на езическо светилище.Таази базилика е единствената досега, разкрита по нашите земи, със странични конхи. Тя намира паралели с базиликите в Гърция - Дидона, Клапси и др., но е по-ранна от тях.
Триконхалната базилика е била разрушена, а след това преустроена в трикорабна без странични конхи. Назапад е бил създаден нартекс с малък портик. Наосът е бил разделен от два реда от по осем колони. Апсидата е запазила своя тристъпален синтрон.Покрай северната стена е изградена дълга зидана пейка. Освен западния вход, базиликата е имала вход и от изток, а също и от северозапад. По цялата дължина на наоса, от северната страна, е изградено отделно помещение - баптистерий (кръщелня), който наизток завършвал с апсида и вместен в нея кръгъл басейн.
Градежът на базиликата е от ломени и грубо обработени камъни, свързани с бял хоросан.
Вътрешността на храма е била богато украсена. Открити са 14 йонийски капители със забележителна украса от растителни, геометрични и животински мотиви. Разкрити са още големи количества колони, бази, фрагменти от преградни плочи и др. В нартекса на базиликата е открит каменен саркофаг, принадлежащ вероятно на погребан тук висш духовник.
Според археологическите данни базиликата със странични конхи е била построна през V в. като епоскопски храм, а в началото на VI в. е разрушена. Скоро след това е била възстановена като трикорабна базилика с баптистерий. В началото на VII в. и тази втора базилика е била разрушена и изоставена, а част от нейните руини, които са били по-добре запазени, са използвани за други цели.
Днес базиликата, която доскоро бе изцяло обхваната с растителност, така че беше трудна за откриване, е социализирана, разчистена и частично консервирана. И всичко това благодарение на адекватните и радикални действия на сдружение "Историческа пробуда".

Използвана литература:
1. Нели Чанева-Дечевска-Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в.,София,1999 г.
2.  Използвани са снимки предоставени от сдружение "Историческа пробуда" (сайт на сдружението - www.probudabg.com)