Базиликата от местността „Пиринч тепе“ се намира в индустриалната зона на град Варна, в двора на днешния Кораборемонтен завод. В миналото старината църква е била затрупана под могила (висока 1 м и дълга 65 м), наричана „Пиринч тепе“ или „Оризена могила“, защото още по-отдава сеели ориз около нея. По това време около могилата имало блата, които са пресушени при прокарването на канала, свързващ Варненското езеро с морето.

Базиликата е разкопана през 1909 г. от Варненското археологическо дружество под ръководството на Карел и Херман Шкорпил. Въз основа на разкритите архитектурни структури археолозите изказват предположение, че сградата е била преправяна на два пъти, а от намерените монети и материали – че е била построена по времето на император Константин Велики (324 – 337 г.) и преправяна при Юстиниан I (527 – 563). Пластове от въглен разкриват, че храмът е завършил съществуването си след опожаряване, навярно при варварските нашествия от края на VI – началото на VII в.

В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна едноапсида базилика със сложен олтар, с нартекс (притвор), с баптистерий (кръщелня), с параклис и с галерия. Общите размери на сградата са: дължина 20 м, ширина – 18 м, а площта, която заема е 384 кв.м. Трита кораба са отделени от два реда по шест мраморни колони, поставени върху големи квадри от варовик. Апсидата отвън е тристенна, а отвъре – полукръгла, като е отделена от наоса в основите си със зид. От двете страни на апсидата се намират малки приолтарни помещения - т.нар паратрапези – протезис (отляво) и диаконикон (отдясно), който е унищожен до основи. Удебелените стени на тези помещения условно служат за олтарна преграда, разделяща олтара от наоса. На запад базиликата завършва с разчленен нартекс, с един централно разположен външен вход, който е в една ос с входа към наоса. В южната част на нартекса са намерени основи на зид, който е носел стълба за галериен етаж, предназначен за жени.
До североизточния ъгъл на църквата е долепен баптистерият, който също има тристенна апсида отвън и е снабден с малък басейн в средата, облицован с мраморни плочи. Кръщелнята им един вход от юг и един от запад, който я свързва с основния корпус на църквата чрез малко продълговато предверие. Западно от баптистерия, северно от нартекса е долепено помещение, което е служело за параклис.
Градежът на базиликата в основите е от дялани камъни, споени с хоросан, а зидовете над тях са изфрадени с квадратни тухли, съединени с дебели фуги варов разтвор. Подът на наоса е постлан с мраморни плочи, които в олтара са разноцветни и наредени в геометрични фигури. Подовата настилка в нартекса, протезиса и диаконикона е от тухли, а в баптистерия – каменни квадри. При разкопките са намерени множество мраморни кубчета, принадлежали вероятно на стенна мозайка.
В развалините са намерени и редица архитектурни елементи: капители, колони, бази, стълбчета, мраморни плочи, парчета от мозайка и стенописи и др. Някои от намерените материали са вторично използвани.

Базиликата в местността „Пиринч тепе“ притежава интересно и богато планово решение. Традиционната схема на раннохристиянска базилика е допълнена с приолтарни помещения, с предапсидно пространство, с баптистерий и параклис. По отношение на триделната си олтарна част църквата намира близък паралел с църква №5 в Ил Андерин (Северна Сирия). За пръв път тук е приложено и пластично разчленяване на западната фасада с едностъпални ниши, но достатъчно дълбоки, за да създадат архитектурно-декоративен ефект.
По всичко личи, че сградата е претърпяла два строителни периода. Първият, както изказват предположение Шкорпил, вероятно е през IV в., а вторият - в средата на VI в., когато са били прибавени баптистерият и параклисът.
Разположението на базиликата извън крепостната стена на късноантичния Одесос предполага храмът да е бил манастирски. Към това заключение насочват и разкрити части от постройки в източния край на южната стена, които не са били разкопани.

Днес, поради обстоятелството, че паметникът се намира на територията на вече частно предприятие - КРЗ „Одесос” АД, достъпът до базиликата е ограничен, но все пак до нея може да се достигне, като се мине пропускателен режим.




Източници:
1. К. и Х. Шкорпил. Одесусъ и Варна (Съ единъ планъ). В: ИВАД, т. III, 1910, с. 14 -  21.
2. Александър Минчев. Ранното християнство в Одесос и околностите му. В: ИНМВ, 22 (37), 1986, с. 36.
3. Нели Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България (IV – VI в.), София, 1999, с. 173 – 175.