Базиликата в местността „Манастир „Св. Илия“ край квартал „Галата“ се намира на около 20 км югоизточно от центъра на град Варна и на около 6 км южно от самия квартал. Разположена е над стръмния морски бряг (при плажа Черноморец) между пресъхналите корита на реките Сакама и Фасара.

История:
Раннохристиянската църква е проучена през 1950 г. от археоложката от Варненския археологичен музей Горана Тончева. Заснета е по време на археологически обход, след ката в близост северно от нея е регистрирано тракийско селище, към което вероятно е принадлежал самият християнски храм. Въз основа на намерените археологически материали около базиликата и тези в района на селището, най-общо църквата е отнесена към ранновизантийската епоха (IV – VI в.), подобно на други раннохристиянски храмове в околността, които възникват под силното културно влияние на големия християнски център Одесос.

Архитектура:
В архитектурно отношение култовата сграда представлява трикорабна едноапсидна базилика с нартекс от запад и рамери: дължина 21,80 м и вътрешна ширина 14,20 м. Корабите са разделени от два реда с по три колони, стъпили върху сложно профилирани бази. Апсидата е доста голяма за размера на църквата и е с многостъпален синтрон. Нартексът е еднопространствен и широк, като към него се влиза през разположен в средата на западната стена външен вход, а от лежаща на същата ос врата на източната стена се прониква към наоса на храма. Църквата е била оградена с неголям двор.
Лицевите стени на базиликата с градени от дялани варовикови камъни, а кухината между тях е изпълнена с дребни камъни (блокаж). Подът е настлан с римски тухли. В североизточния ъгъл на наоса по време на проучването е имало следи от кръгъл отвор с диаметър от 1,20 м. Предполага се, че това е кладенец, съществувал преди изграждането на базиликата, но не се изключва и вариантът да е бил басейн на баптистерий.

Архитектурният тип на базиликата в манастира „Св. Илия“, отличаващ се със скъсен наос, с единичен олтар и дървен покрив, среща множество примери по българските земи. Архитектурните ѝ особености я датират от преди VI в.



Източници:
1. Горана Тончева. Материали за археологическата карта на България. - ИВАД, 8, 1951, с. 107 – 108.
2. Нели Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България (IV – VI в.), София, 1999, с. 178.