Двете раннохристиянски базилики (Базилика №1 и Базилика №2) се намират в очертанията на един от най-големите Национални археологически резервати в България - „Кабиле”. Обектът отстои на около 7 км северозападно от гр. Ямбол, разположен е в източното подножие на възвишението Зайчи връх (най-източният рид на Средна гора), недалеч от завоя на р. Тунджа.

За НАР „Кабиле”:
Първите археологически проучвания на Кабиле са направени през 1912 г. от проф. Богдан Филов. Редовни археологически разкопки в резервата се провеждат от 40 години насам (от от 1972 г..). Понастоящем разкопките в района на резервата и около него продължават всяко лято от български и чужди археолози.
От 1927 г. територията, на която е бил разположен Кабиле, е обявена за народна старина. От 1969 г. е паметник на културата от национално значение и национален археологически резерват, а от 1979 г. е обявен за природозащитено място.
Първоначално Кабиле възниква като тракийско селище в края на II хил. пр. Хр.  около голям култов център на великата богиня – майка Кибела (по-късно Артемида). Според археолога В. Велков името на селището произхожда именно от тази богиня. Поселището било разположено по югоизточния склон на възвишение, завършващо със скалист акропол-светилище и тракийска слънчева обсерватория. Скално-изсеченото светилище се намира в източната част на „Зайчи връх”, който е единственото възвишение в околността, край завоя на р. Тонзос (дн. р. Тунджа), откъдето реката се оправя на юг за да се влее в р. Марица при Одрин (дн. Едирне). Трябва да се знае, че през античността завоят на река Тунджа е бил точно тук - край Зайчи връх, където реката е образувала широки разливи, удобни за пристани. Днес реката е изместила коритото си с 2-3 км на север.
Откритата керамика от X-VI в. пр. Хр. доказва, че селището е съществувало и през ранножелязната епоха.
Местоположението на Кабиле като възлов пункт на пресичане на важни пътища е предопределяло съдбата му през вековете. От тук е минавал пътят от Айнос (дн. Енез) при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на р. Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis) от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на р. Дунав. С това си стратегическо местоположение Кабиле постепенно прераства в град, който се обособява във важен политически, икономически и религиозен център.
През втората половина на I хил . пр. Хр. Кабиле е един от главните градове на Одриското царство, което за кратко време, успява да обедини по-голямата част от тракийските племена на Балканския полуостров.
Историческите извори свързват Кабиле с колонизаторската дейност на македонския владетел Филип ІІ във връзка с походите му в Тракия 342 - 341 г. пр. Хр. Известният надпис от Севтополис го представя като град, устроен според елинските градоустройствени правила и традиции.
В края на IV – началото на III в. пр. Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток.
През III – II в. пр. Хр. градът е голям икономически и търговски център. Осъществява активни търговски връзки с целия егейски свят, не само като традиционен консумативен център на вносна продукция, но и като равностоен участник в търговския обмен и е единствен във Вътрешна Тракия със собствено монетосечене. Археологическият материал показва, че през V- IV в. пр. Хр. градът е поддържал важни търговски връзки с елинските градове по Егейското и Черноморското крайбрежие.
След римската инвазия на Балканите, Кабиле е превзет и разрушен от Марк Теренций Варон Лукул в 72 г. пр. Хр. През I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. градът е седалище на две римски кохорти и постепенно запада, но през II - III в. се превръща в най-важния военен римски лагер в провинция Тракия (от 136 до 192 г. – THE COHORS II LUCENSIUM; от 192 до края на III в. - THE COHORS I ATOITORUM,  двете с по 480 човека). Това е и времето, когато Кабиле процъфтява като кръстопътен център.
В средата на III в., по време на готските нашествия, военният лагер е частично разрушен, но още в края на същия век и началото на IV в.  е възстановен и доукрепен.
След приемането на християнството за официална религия в Римската империя в началото на IV в., Кабиле се превръща в един от значимите епископски центрове. Епископът на Кабиле – Северус присъства на Сердикийския събор от 343/44 г. Някои историци отъждествяват Кабиле с ранния епископски център Диосполис, подчинен на Филипополската митрополия. Според летописците Малала и Теофан, епископът на Диосполис по времето на Юстиниан І Велики (527-565), бил разжалван в Константинопол поради греховете си. За това, че градът е бил голям религиозен център, днес свидетелства разкритата монументална трикорабна базилика, преустроена през V в., както и по-малката базилика с баптистерий в очертанията на военния лагер.
Следващите столетия, белязани с варварски нашествия и драматични събития, слагат края на организирания градски живот в Кабиле. През 377 г. край града се води битка между вестготите и римските войски. След средата на V в., поради зачестилите варварски нападения, във военния лагер се заселва и цивилно население. Изградени са допълнителна крепостна стена (протейхизма), жилищни, стопански и култови сгради.
Кабиле е окончателно разрушен от аварите през 583 г., след което никога повече не успява да се съвземе.
През XI – XIV в. сл. Хр. върху разрушения античен град съществува незначително средновековно селище с малобройно население. От някогашния величав град остава само топонимът „Кабиле”, който се запазва до днес като название на селото, което се намира в непосредствена близост до древния град.

Днес територията, върху която някога се е простирал града е превърната в археологически резерват, който обхваща площ от близо 650 декара.
В археологическия резерват могат да се видят останките на доста сгради, както и останки от крепостните стени и източната и западната порти на града. Разкрити са централния площад (агората), обществени сгради, римски казарми, обществена римска баня. Разкрита е централната епископска базилика, в която е открита великолепна цветна мозайка, която може да бъде видяна в изградения музей с експонати — находки от района.

Християнски култови сгради в Кабиле:
По време на археологически разкопки на някогашния голям духовен и религиозен център са разкрити  две старохристиянски базилики, именувани от откривателите им като Базилика №1 и Базилика №2.

Базилика №1 се намира в западната част на античния град, разположена е върху втората тераса в източното подножие на хълма Зайчи връх. Старинният храм е открит и проучен от А. Димитрова-Милчева през 1972 г. и 1974-1976 г. Огромните размери на базиликата, както и богатата ѝ стенописна и декоративна украса, подсказват че тя е била главен епископски храм.
По време на археологически разкопки на територията на църквата са намерени множество монети, които датират от 310 до 393 г. като най-голяма част от тях са сечени в Хераклея.
В архитектурно отношение сградата представлява голяма трикорабна базилика от елинистически тип, с една полукръгла апсида от изток, с нартекс и атрий от запад. Външните размери на постройката, без апсидата и атрия са: дължина – 28,80 м. и ширина – 23,80 м.
Базиликата има три строителни периода. Първичният ѝ градеж, който е датиран към средата на IV в., обхваща централния кораб с апсидата, нартекса и атрия. Градежът от този период е от каменни блокове, наредени в правилни хоризонтални редове, споени с бял хоросан. Дебелината на външните стени е 80 см, което дава основание да се предположи, че сградата е била покрита с дървен покрив.
Вторият строителен период се отнася към първите десетилетия на V в. В този период са направени редица преустройства: апсидата е била удебелена (навярно е устроен синтрон), затворено е пространството между колоните, разделящи корабите, нартексът от едноделен е направен триделен, към атрия е получил портици от север, запад и юг. Освен това, към сградата са долепени нови помещения – две до северния зид, като едното от тях е използвано за баптистерий (кръщелня) и сграда до южния зид на атрия, използвана първоначално като диаконикон, а по-късно вероятно е служила за жилище на някой висш духовник. В помещенията ѝ са намерени стенописни фрагменти. Вторично в атрия е вградена плоча със старогръцки текст, съобщаващ за издигането на статуя на Херакъл от страна на гръцкото население на града на централния площад през ІІ в.
Подът на църквата от втория период е бил покрит с великолепна мозайка, част от която е оцеляла в главния и страничните кораби, както и в южната част на нартекса. Днес голямо пано от мозайката е експонирано в музея на НАР „Кабиле”. В този си вид базиликата е била използвана за епископски храм.
Третият строителен период отразява времето след варварските нашествия в Тракия. Тогава базиликата губи блестящия си и представителен вид, вероятно поради закриването на тукашния епископски център. Направо върху мозаечния под са били издигнати стилобати от камъни, споени с кал. Баптистерият е бил преместен до апсидата от югоизток, долепените помещения от север и юг са приспособени за жилищни и стопански нужди, а от запад на атрия е пристроено ново помещение.
Този впечатляващ за времето си храм е разрушен вероятно  при аварските нашествия в края на VI в., след което престава да функционира завинаги.

Базилика №2 се намира срещу термите, в централната част на укрепения римски военен лагер, който през V в. е преобразуван в жилищен квартал.
Тази втора елинистическа базилика в Кабиле е открита през 1982 г. от Н. Танчева Василева.
Представлява трикорабна едноапсидна църква с нартекс от запад и вътрешен двор. Общата дължина на сградата е 26,30 м. Тесните странични кораби (по 2,10 м) са отделени от централния с по пет колони, стъпили с базите си върху общ зидан стилобат. Дворът на църквата е издължен в южна посока, като в югоизточната му част е открит квадратен баптисцерий с кръстовидна писцина (басейнче). В това отношение паметникът има прилика с Базилка №6 в Хисаря.
При разкопките на базиликата са намерени множество фрагменти от богата архитектурна и декоративна украса – бази от колони, капители, корнизи, олтарна плоча и др. Освен това, тук са открити и монети от императорите Константин I, Констанс, Юстиниан Велики, Юстин и София.
Базиликата е датирана от откривателя ѝ към IV в.

Източници:
1. Велков, В. Кабиле. Местоположение, проучвания, извори. В: Кабиле, том 1. БАН. София, 1982, 7-17.
2. Милчева, А. Разкопки на Базилика №1 в Кабиле. - В: Кабиле, том 1. БАН. София, 1982, 115-157.
3. Чанева-Дечевска, Н. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в.,София,1999 г., 235-239.
4. Уеб страница на НАР „Кабиле” – www.kabile.yambolmuseum.com