Пловдивска епархия е най-голямата по територия и население в България. Тя е известна и с най-голямото си многообразие от етноси и вероизповедания на живеещите на територията й. Територията й е разделена на девет духовни околии – Пловдивска, Пазарджишка, Асеновградска, Хасковска, Карловска, Панагюрска, Пещерска, Смолянска и Ивайловградска духовни околии.
В границите на Пловдивска епархия съществуват 600 храма, около 350 параклиса  и 15 манастира, като в това число не влизат недействащите,запустели и забравени манастири и църкви.
Седалището на Пловдивската митрополия се намира в град Пловдив,в подножието на южните скалисти склонове на едно от седемте Пловдивски тепета, известно като Тексим тепе,административната сграда е разположена в непосредствена близост до митрополитския храм „Света Марина” .Адресът на митрополията е: Пловдив - 4000 ,ул. "Станислав Доспевски" № 14-16 ,Тел. 032 / 623 260
Понастоящем надлежен архиерей на епархията е Пловдивски митрополит Николай.

История на Пловдивска епархия:
Във времето, когато Христовите апостоли и техните ученици тръгват да разпространяват по цялата земя благовестието на св. Евангелие, Пловдив, бил един от най–известните градове в Римската империя, главен град на провинция Тракия. Според църковното предание, онзи който първи донесъл Христовото благовестие в този град, бил св. ап. Ерм, когото св. ап. Павел поздравява в Посланието си до римляни, 16 гл., 14 ст. Св. ап. Ерм основава в града християнска община, на която става и първи епископ. В следващите три века не са известни имената на неговите приемници, но можем да предположим, че това са били местни християни, добре ръководещи своето паство. Интересно сведение за първата християнска община в Пловдив намираме в житието на св. мчк Александър Римски: “Повечето от Тримонциум са християни, дори и първите в града”. Доброто състояние и развитие на християнската община в древния Пловдив проличава и от факта, че при започналото гонение срещу християните при император Диоклециан /286–305 г./, пловдивската християнска общност дала много мъченици за вярата – св. 38 пловдивски мъченици, св. Диносий Станимашки, св. Севериан и св. Мемнос. Мястото на тяхната мъченическа кончина е известно: подземията при Източната градска порта, там където днес се намира старинната църква “Св. Константин и Елена”. Първата църква на лобното място на св. мъченици е била издигната тук, непосредствено след Миланския едикт, издаден от св. цар Константин през 313 г., даващ на християнството правото да съществува свободно и без страх от преследване. През 447 г., когато Атила и неговите хуни превзели града, църквата била разрушена. До това време тя е била посветена на двама от св. мчци - Севериан и Мемнос. При възстановяването й от император Юстиниан Велики /527–565 г./, църквата била посветена на св. цар Константин и майка му Елена.
Сведения за митрополитската катедра в древен Пловдив намираме у гръцкия историк Теофил, живял през втората половина на IV в. От него научаваме името на Пловдивския епископ Евтихий, ревностен привърженик на арианството, под чието ръководство арианите напуснали провеждания във връзка с тяхното лъжеучение събор в Сердика, и организирали такъв в Пловдив /343 г./. На този антиправославен събор арианите подложили на анатема св. Атанасий Александрийски, великия защитник на православното учение и борец срещу ереста на Арий.
След арианина Евтихий, епископ на Пловдив станал Силван, строго православен светител, прочул се още приживе с дара на чудотворство, който взел участие във Втория вселенски събор, проведен през 381 г. в Константинопол и който починал по време на събора. След него епископската катедра била заемана от епископите Франкион и Валентин.
Пловдивската епископия /митрополия/ била една от най – големите. Дори до 451 г. заедно с Траянополската, Адрианополската, Маркианополската и Томската, тя образувала отделен екзархат. През VII в. към нея се числяли Диосполска, Диоклецианополска и Севастополска епископии. През X в. всички епископии в състава на Пловдивската били десет – Пловдивска, Агатоникийска, Лютицка, Скутарска, Левкийска, Влептитска, Драмска, Константийска, Величка и Буковска.
Наличието на немалко раннохристиянски базилики в Пловдив, показва, че той наистина е бил изключително важен християнски център. Най-голямата базилика била тази, в чиято близост днес е разположена Католическата катедрала. Друга по-малка базилика е локализирана под днешната църква “Св. Петка”, а трета - на няколко метра по-далеч в посока югоизток. Раннохристиянска базилика, която може би е била част от манастирски комплекс, е открита и проучена още преди 1944 г. на върха на Джендем тепе. Историческите сведения показват, че и днешните църкви в Пловдив - митрополитската “Св. Марина”, катедралата “Успение Богородично”, “Св. Неделя” и “Св. Димитър”, построени в сегашния си вид през XIX в., са на мястото на много по- стари църкви, началото на които е било в раннохристиянско време.
Раннохристиянски църкви са открити и на не малко места в околностите на Пловдив и в цялата епархия. По-известните са: Червената църква и останките от манстира “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” край Перущица, базиликата край кв. Коматево, Пловдив, край с. Брани поле, край гр. Белово и др.
През по-голямата част от своята ранна и средновековна история, Пловдив е бил град в състава на Византийската империя. Във владенията на Първото българско царство Пловдив влиза при хан Пресиан, а на Второто - при цар Иван Асен II. Той възстановил разрушения от цар Калоян град и издигнал в него величествен катедрален храм, посветен на св. Петка Епиватска /дн. Джумая джамия/. Друг български владетел, сързан по-тясно с християнската история на Пловдив е цар Иван Александър /1331–1371/. Има предположения, че на мястото на днешната катедрала “Успение Богородично”, той изгражда голям манастирски комплекс, посветен на Божията майка, който е бил и значим книжовен център,.
В различни исторически документи се споменават имената на следните Пловдивски епископи, светителствали на Пловдивската митрополитска катедра през средновековието: Василий I /XI в./, Евстатий Никейски, Теодор и Василий II /XII в./, Евфимиан /XIII в./, Дамиан /XIV в./, при когото турците превземат града. През 1307 г. още като млад монах еп. Дамиан оставил препис на богато украсено с миниатюри Евангелие. Той успял да опази Пловдив от унищожение при превземането му, но по-късно при настъпили междуособици между синовете на султан Баязид, загинал мъченически, като бил убит по време на служба в един от пловдивските храмове, след което тялото му било изхвърлено извън градските стени. Предполага се, че храмът, в  който е бил убит светителят Дамян, е днешната арменска църква “Сурп Кеворк”/”Св. Георги”/, която българите изоставят след смъртта на епископа. Сведения за мъченическата кончина на еп. Дамиан Пловдивски дава Константин Костенечки.
Първият Пловдивски митрополит след падането на Второто българско царство под турско робство бил Дионисий, ученик на св. Марк Ефески. Същият по-късно бил избран за Цариградски патриарх.
Един печален факт от историята на епархията е свързан с нейния предстоятел митрополит Гавриил /1640-1672/. Грък по народност, той бил изявен българомразец, който обвинил българите, че подготвят бунт срещу турците. В резултат на неговото обвинение били опожарени 218 църкви и 33 манастира от Смолян до Костенец. 
Краят на XVIII в. и началото на XIX в. бележат възход в духовното състояние на епархията и нейния център – Пловдив. Разведряването на османската политика към другородците и друговерците, довежда до бързо и масово възстановяване на стари и строежа на нови църкви и манастири, на училища и читалища. Пловдив се превръща в голям търговски и занаятчийски център, чиито богати търговци имали представителства дори в далечен Бомбай. Същите търговци, със силно изявено българско самосъзнание, станали и главните ктитори на новостроящите се църкви. Най-известният от тях бил Вълчо Чалъков–Големия. С негови и на роднините му дарения били построени пловдивските църкви: “Св. Константин и Елена” и “Св. Неделя” през 1832 г., “Св. Параскева” /1836 г./, “Св. Димитър” /1838 г./, “Св. Богородица” /1840 г./, “Св. Марина” /1856 г./. Вълко Чалъков бил ктитор и на Бачковския и Рилския манастири, както и на манастирите Зограф и Хилендар на Св. Гора.
Не е случайно, че именно Пловдивска епархия става център на борбата за църковна независимост, приключила тук чак през 1906 г. Виновник за обтягането на отношенията между българи и гърци бил Пловдивският митрополит Хрисант, наследил митрополит Никифор, опитен дипломат, успяващ умело да балансира и поддържа равновесието между двата етноса. За разлика от него, Хрисант, бивш Смирненски митрополит, бил противник на всичко българско и още с идването си забранил в църквите да се пее и чете на църковно-славянски, а славянските надписи в тях заповядал да бъдат заменени с гръцки. Омразата на митрополит Хрисант към българските православни християни била толкова голяма, че дори Цариградската патриаршия не могла дълго да си затваря очите и го отзовала. Все пак трябва да бъде отбелязано, че на неговата инициатива се дължи построяването на митрополитския храм “Св. Марина” и възстановяването на Белащинския манастир “Св. Георги”. Митрополитите след Хрисант, Паисий, който бил албанец, и българинът Панарет, застанали изцяло зад българската кауза, като митрополит Панарет бил и един от най – активните строители на Българската Екзархия.
Особено значима за развитието на епархията е ролята на Пловдивския митрополит Максим /1906–1938 г./. По негово време Пловдивска епархия е с площ 18 632 кв. км. През 1912–1914 г. под негово ръководство са съставени две комисии по покръстването на българомохамеданите в Родопите. През 1914 г. в Пловдив се установява за постоянно Цариградската духовна семинария. След 1918 г. епархията става гостоприемен дом за много руски белоимигранти, като част от тях стават нейни клирици. През 1922 г. на руснаците е предоставен Горноводенския манастир “Св. Кирик”, в който те основават Пастиро–богословско училище, ръководено от архиепископ Дамиан Царицински. В Пловдив им е предоставен храм “Св. Димитър”, обгрижван от тях до 1964 г.
Предстоятел на Пловдивската митрополитска катедра, преди избирането си за пръв български патриарх след премахване на схизмата, е митрополит Кирил. Изцяло във времето на атеистичния комунистически режим преминава служението на Пловдивския митрополит Варлаам. Негов приемник през 1987 г. става митрополит Арсений. През 2007 г., след кончината на митрополит Арсений, за Пловдивски митрополит бе избран Знеполски еп. Николай.
 
Храмостроенето и благоукрасяването на храмове в Пловдивска епархия върви редом с активното развитие на нейния литургично-богослужебен и духовно-образователен живот, на културно-просветното й и социално-ангажирано служение.
Нови храмове се строят в Пловдив, Септември, Асеновград и в много села. Само в Пловдив за краткото време от една година бяха възстановени и отново отворени за редовно богослужение недействащите до този момент за дълъг период от време храмове: “Св. Димитър”, “Св. Параскева” и параклисът “Св. Николай”.  Също така отвори врати и старинният храм „Преображение Господне” в гр. Пазарджик, който от 1994 г. след опожаряването на градската поща е бил затворен и превърнат в склад. През месец ноември 2008 г. бе осветен и новопостроеният храм в пловдивския квартал „Христо Смирненски”, който е посветен на св. Климент Охридски.

Източници:
Използвани са материали от официалният сайт на Пловдивска епархия: www.plovdivskamitropolia.bg