Параклисът „Св. Илия“ се намира на около 3,5 км западно от центъра на село Илия. Разположен е на естествено защитена височина (на 973 м надм. вис) в източното подножие на връх Човеко от Осоговска планина. До мястото води здрав черен път, проходим в сухо време и за леки коли.

Горната част на възвишението е известно на местните жители и като „Градището“, тъй като върху него има следи от крепост, която заема площ от около 4 – 5 дка. Укреплението е датирано към късната античност (IV – VI в.) и най-вероятно е било обвързано с охраната на минавалия в близост главен път (през прохода Черната скала), който свързвал Конастантинопол, Филипопол и Скупи с Адриатическото крайбрежие. Допреди години по ръба на височината личал крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан. По-добре била запазена северната стена, а по терена се намирали фрагменти от строителна и битова керамика. Днес в най-високата точка на крепостта се издига обновеният параклис „Св. Илия“. В миналото при неговия строеж попаднали на солидни основи. В южното подножие на хълма са разкрити останки от късноантично селище, което би могло да се приеме за далечен предшественик на днешното село Илия.
По-късно, според местни предания, на мястото на крепостта възниква манастир (вероятно през средновековието), чийто край легендите свързват с османското нашествие. Не се изключва и вероятността на мястото да е съществувала крепостна черква, която да е обслужвала населението на намиралото се долу селище, а впоследствие върху нея да е бил изграден манастирът.
След разрушаването на манастира местните хора съхраняват святостта на мястото като го превръщат в оброчище. Последното, известно още и като „цръквище“, съществувало от незапомнени времена, сред руините на древен храм, обграден от всички страни с вековни дъбове. При него се е събирало цялото село на служба с курбан на празниците Спасовден и Илинден.
През 1890 г. върху руините на старата църква е изграден паянтов параклис, който е преустроен през 1932 г. Култовата постройка остава в този си вид до последното и обновяване, завършило през 2017 г.
Един от главните инициатори в обновяването на параклиса е районният ветеринарен лекар и бивш кмет на село Илия д-р Емил Жатов. За целта се провежда дарителска кампания, събраните средства от която се използват за разширяване, укрепване, измазване и изографисване на параклиса, изработване на иконостас, изграждане на камбанария и построяване на малък навес. Освен много местни хора, в благородното дело участват и община Невестино, Дирекция на вероизповеданията към МС, Софийска св. Митрополия, Архиерейското наместничество в гр. Кюстендил, месната Ловно – рибарска дружина и др.
Параклисът „Св. Пророк Илия“ е официално осветен на 9 юли 2017 г. от епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, като в чинопоследованието за освещаване и последвалата литургия вземат участие софийския протосингел ставр.ик. Ангел Ангелов, архиерейския наместник на Кюстендилска околия - протойерей Генади Генадиев и дякон Константин Тренев. На събитието присъстват стотици миряни, дошли от близо и далеч.



Източници:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.18.
2. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.265
3. Захариев, Йордан – Сборник за народни умотворения. книга XIV. Пиянец, София, 1949 г.
4. Официален сайт на Софийска митрополия - https://mitropolia-sofia.org