Както повечето селища в историко-географската област Бурел и въобще в западните български земи, така и в село Габер в миналото е имало много оброчища. Те възникват във време, когато селото не е имало храм и селяните са намирали пряк път към Господа именно чрез тях. Всеки род е имал край родовата махала или някъде в околността оброчище с кръст, посветено на някой светец или църковен празник. Всяка година на определения ден при оброчния кръст се е събирала цялата фамилия - от новородените до старците, като за светеца – покровител, от който се е измолвало здраве и берекет, се е приготвял курбан и/или други дарове (обредни питки/колачи, коливо и др.). Има сведения, че в землището на село Габер са съществували около около 15 оброчища. След идването на атеистичната социалистическа власт на 9.09.1944 г. оброчните обичаи са забранени и изоставени. За да не бъдат унищожени при образуването на местното ТКЗС (при разширяване на земеделските площи) през 50-те години на ХХ в. голяма част от оброчните кръстове са пренесени в двора на селската черква „Св. Троица“, където също имало старо оброчище. Днес в черковния двор стоят наредени в една редица кръстовете от следните оброчища:

1. „Св. Илия“ - кръстът е равнораменен тип малтийски. На всяко от раменете има по три букела. На лицевата страна е изсечен надпис: ВОW/ НЪГИГО/ МА/ ЗА/ РА...Z/ ХХ, а в центъра пластично е оформена осемлистна розета, вписана в двоен кръг. Върху обратната страна има друг надпис: ИЛИѦ/ ИЛИѦ/ АЛЕКСА/ КРДЛѦ/ РАДЕНКА/ АНА/ АНГА
Размери на кръста: височина – 0,64 м; ширина на раменете – 0,54 м; дебелина – 0,09 м.

2. „Мала Богородица“ - кръстът е с прави рамене, свързани с дъги, така че очертават кръг зад кръста. На лицевата страна има надпис: МАЛА/ БОГОР... и годината 1935. От запад силуетът на кръста е очертан с врязана линия.
Размери на кръста: височина – 0,71 м; ширина на раменете – 0,42 м; дебелина – 0,08 м.

3. „Св. Пресвета“ - кръстът е равнораменен малтийски тип. Силуетът му е подчертан с врязана линия. На лицевата страна в два кръга е вписана хризма. Върху горното и долното рамо има надпис: ПАВНЪ/ТОДОРЪ/ СТЕВАН/ СВЕТА/ ѦПqЕС/ ВЕТА и годината 1812. На страничните лица на ствола релефно са изобразени клонки.
Размери на кръста: височина – 0,86 м; ширина на раменете – 0,56 м; дебелина – 0,07 м.

4. „Неизвестен светец“ - кръстът е равнораменен малтийски тип, с издължен ствол. Всяко от раменете има по три букела, а в горната част на страничните лица на основата по един. Врязана линия очертава силуета на кръста. Върху лицевата страна в средата е гравирана розета, вписана в кръг.
Размери на кръста: височина – 1,01 м; ширина на раменете – 0,55 м; дебелина – 0,09 м.

5. „Неизвестен светец“ - кръстът е с правоъгълни рамене с къса основа. Лицето му е очертано с врязана линия. Върху его е изсечен правоъгълник, с два триъгълника на горната страна и с по един на страничните.
Размери на кръста: височина – 0,50 м; ширина на раменете – 0,46 м; дебелина – 0,12 м.

6. „Неизвестен светец“ - кръстът е равнораменен с издължен ствол, с правоъгълни странични рамене и горно рамо, и трапецовидно дъговидно извито долно рамо. Лицевата му страна е очертана с врязана линия, а в средата ѝ е вписан равнораменен кръст. На горното и дясното рамо има по един букел.
Размери на кръста: височина – 0,66 м; ширина на раменете – 0,22 м.

7. „Неизвестен светец“ - кръстът е равнораменен малтийски тип, с трапецовидни дъговидно извити рамене. Дясното рамо е отчупено. На запазените рамене има по два букела.
Размери на кръста: височина – 0,45 м; дебелина – 0,09 м.

8. „Неизвестен светец“ - кръстът е тип „латински“, със закръглено горно рамо и трапецовидни странични рамене. Западната му страна има пластична украса. Двете странични рамене са очертани с двойна линия, а върху горното рамо е вписан малък кръст, обграден с релефна, двойно преплетена линия, която завършва под страничните рамене. Издължената основа на кръста е разделена на две части. Горната е отделена с релефна хоризонтална линия, над която е врязан триъгълник, а в долната част има три пъпки. На гърба на кръста има два по-малки кръста, вписани един в друг. Отстрани на едно от страничните рамене е врязан кръст.
Размери на кръста: височина – 0,96 м; ширина на раменете – 0,57 м; дебелина – 0,19 м.

9. „Неизвестен светец“ - кръстът е равнораменен тип „малтийски, с издължена основа. Горните рамене имат по три букела. Долното рамо е отделено от основата с релефна въжеобразна линия. Две подобни линии пресичат ствола по средата. Целият силует на кръста е подчертан с врязана линия.
Размери на кръста: височина – 0,97 м; ширина на раменете – 0,54 м.

10. „Неизвестен светец“ - кръстът е с равни конкавни рамене, украсени с по три букела. Силуета на кръста е подчертан с врязана линия. Долното рамо е отделено от ствола с врязана начупена линия. Върху лицето е изобразен кръст, чийто горни рамене също завършват кръстовидно. По повърхността на врязания кръст има украса с малки букели, седем на брой.
Размери на кръста: височина – 0,58 м; ширина на раменете – 0,50 м; дебелина – 0,08 м.


До гореописаните кръстове в ново време са поставени още три, изработени от бетон, като един от тях е посветен на Св.Св. Петър и Павел. Днес на това място се прави курбан на всеки един от светците, на които са посветени кръстовете.

Източници:
1.  Петрунова, Б; Григоров, В; Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.