Светилището „Кръстати камен“ се намира на около 2 км южно от черквата на село Ветрен, в непосредствена близост до махалата Дамянци. Разположено е на 1010 м надм.вис. сред крайните източни възвишения на Осоговска планина, недалеч от граничната бразда със Северна Македония.

„Кръстати камен“ е християнизирано мегалитно светилище. Представлява монолитен каменен кръст с височина 2,60 м и широчина 2,10 м. Това е един от най-монументалните оброчни кръстове на територията на България. Оброчният кръст е сечен на място. Археолози предполагат, че е издялан и издигнат в края на V век върху старо древнотракийско светилище. Каменният кръст е облегнат до голям къс метаморфна скала, по повърхността на която се наблюдават множество издълбавания, повечето от които с кръгла форма. Върху монументалната скала зад кръста са издялани изображения на тракийския херос. От двете изображения е запазено по-малкото по размер, а по-големият е разрушен.
Каменният кръст, дал името на цялата местност около него - „Кръстати камен“, е известен на местното население като оброк „Очов ден“ (Отчов – от отец). От незапомнени времена на мястото се празнува денят на Свети Иван Рилски (19 октомври). Въпреки че не са запазени и никакви предания и легенди за пребиваването на светеца по тези места, макар и наблизо да съществуват пещери, в които може да е пребивавал, не се изключва вероятността приживе той да е бил свързан с мястото. Не случайно всяка година на Очов ден жителите на селото давали курбан за здраве. Тукашният случай не е прецедент. Култът към християнския светец-пустинник Иван Рилски наследява много древноезически светилища на територията на Дупнишко, Кюстендилско, Благоевградско, Софийско и Пернишко.
Освен това, оброкът е посещаван жителите на близката махала и на Тодоровден. Мястото се почита активно до 1944 г., когато близката граница със СФРЮ започва да се охранявана много строго, а достъпът до село Ветрен и района е възможен само с открит лист. При това положение оброкът се посещава изключително и само от местни жители, като с течение на годините това става все по-рядко.
Безверието и атеизмът стигат такива граници, че в ново време святото място бива осквернено: „През месец август 2010 г. иманяри прокопават трапове навсякъде около каменния кръст, в търсене на ценни артефакти. В резултат на изкопаните огромни траншеи в околовръст на обекта, той се накланя назад към близко стоящата скала и е временно стабилизиран с дървена подпора. По време на разразила се буря, малко след иманярския набег, подпората е счупена, а каменният кръст е повален върху скалата, в резултат на което монумента е повреден – счупен през средата.“
И все пак надеждата за спасяване и възраждане на оброка не е загубена. На 14 септември 2017 г. (Кръстовден) по инициатива на свързаните със село Ветрен Румен Борисов и Иво Димитров и с пълното съдействие на собственика на строителна фирма "Рила" от гр. Кюстендил, който осигурява кран, монументът е възстановен и отново става обект на поклонение. Две години по-късно (септември 2019 г.) Иво Димитров разчиства терена около оброка и поставя пейки и маси. Така пътят към съживяване на старата традиция е осветен.


Източници:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, ДИ „Септември“, София, 1978 г., с.14;
2. Марков, Васил „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г.;
3. Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител. Колектив, РИМ – Кюстендил, С., 2008;
4. ИА Е-79 News „Древният каменен кръст край село Ветрен се счупи“, публикация от 23 август 2010 г.