Осиковският манастир "Св.Богородица" се намира в подножието на връх Острома, в местността "Манастирски ливади".
За манастира има път, който започва от селото в южна посока, първите 6 км е с асфалт, държи се курс само направо докато не премине в черен път (там има обозначителна табела за манастира), който е 1 км и отново в направление само направо, като се отминават всякакви отклонения, за отбелязване е, че този 1 км е достъпен  за вископроходима кола и то само в сухо време.
Осиковишкият манастир е изграден по време на Второто българско царство върху основите на антична сграда от трако - римския период, много е вероятмо да е била светилище. Обителта не е пострадала по време на османското нашествие и е продължила да функционира чак до края на ХVІІІ в. Това подтвърждава и запазеното сред местното население предание, което отнася изграждането на манастирската църквата към времето на Второто българско царство. Разказва се, че някога тук е имало манастир, за съществуването му е намерено потвърждение в приписка от 1730 г., където се споменава манастирът при Осиковица. В изследването за архитектурата на българските манастири Н. Тулешков също отбелязва Осиковишкия манастир, поставяйки го най-общо в периода XII-ХIV в. Разрушаването на манастира се свързва с времето на кърджалийските размирици в края на XVIII в.
Разказ за унищожаването на манастира при Осиковица от кърджалиите е записан през 1930 г. от Васил Маринов Владов (Робовешки), по разказа на неговия дядо Петър Йотов Гешов: “Като дошли турците на манастира, там имало двама калугери. Хванали по-стария калугер Давид и започнали да го бият и измъчват с нажежена верига да даде жълтиците. През това време младият калугер Иван взел парите в котлето и с кон побегнал по пътя през Крушевец за към село Лъга и оттам за Етрополския манастир. Кърджалиите видели, че калугерът бяга и се спуснали с конете да го догонят. Калугерът като видял, че ще го стигнат и хванат, спрял в една изорана нива в местността “Милин кладенец” и заровил котлето с парите. Кърджалиите го настигнали в местността “Барата” и го съсекли. Година по-късно синът на дядо Вълко Трифонов – Цако отишъл да оре нивата заедно със глухонямата си сестра Цока. Тя намерила парите и ги скрила някъде към кошарата без да каже на домашните си. По това време върлувало чума, Цока заболяла и за три дни умряла. Дълги години иманяри обикаляли наоколо да търсят скритите пари в определени дни – през нощта срещу Гергьовден или Еньовден” (Андонов 1980, 6; Данчев 1995, 61).
По спомените на столетника Йончо Вълков, записани през 1929 г., църквата е била в руини още през детството му. Стените обаче били по-високи, а над входа е имало оформен свод. До към средата на ХХ в. в ляво на входа е личал надпис “КА” (последните букви на формулата IС ХС NНКА) (Данчев 1995, 59). Според съхранения спомен, записан през 1935 г. от свещеноиконом Иван п. Георгиев, манастирът е носил името “Св. Богородица” (Донев 1985, 274). Освен църквата, към манастирския комплекс са принадлежали различни постройки. Следи от масивна каменна сграда личат на около 20 м източно от църквата. Съществуват данни, че дървени сгради със стопанско предназначение е имало и западно от църквата, но от тях вече няма следи.
Днес руините на църквата продължават да се почитат като свято място, на което се провежда съборът на селото и се раздава курбан за здраве на празника Рождество Богородично. Престолният камък от църквата се използва като оброк, а идващите поклонници палят свещи на него.
През 2004 г., по препоръка на НИПК и във връзка с намеренията на фондация “Спасение Кръстово” да изгради параклис на това място, се провеждат археологически разкопки на архитектурните останки на църквата. При направения преди началото на разкопките предварителен оглед се установило, че вътре и около църквата има няколко иманярски изкопа. От тях местен жител е събрал и съхранява голямо количество фрагменти от стенописна украса.
Зидовете на църквата са запазени на различна височина, като в тях са прорасли дървета и храсти, които допринасят за бързото рушене на паметника. Въпреки тежките поражения, нанесени от многократните иманярски интервенции и липсата на защита от неблагоприятните природни фактори, градежът на църквата е сравнително добре запазен. Двете дълги стени, както и източната, са с височина до 1,10 – 1,50 м, а откъм западната страна зидовете достигат от 1,00 до 3,10 м.
В план църквата представлява еднокорабна едноапсидна сграда без притвор, с размери: външни – 9,70/5,80 м; вътрешни – 8,90/3,90 м.Стените са гладки, изключително масивни с дебелина 0,80–0,90 м.,в градежа са използвани дялани и ломени камъни споени с бял хоросан.
Църквата има само един вход от запад. Той е изграден с добре обработени бигорови каменни блокчета.За праг е използван голям полукръгъл камък с диаметър 1,21 м и дебелина 0,23 м, в средата с отвор с диаметър 0,16 м. Формата и структурата му дават основание да се предположи, че  вероятно става въпрос за вграден воденичен камък, който допълнително е обработен и функционално преадаптиран при строежа на църквата.
В наоса на църквата не се откриха следи от олтарна преграда или от дървен иконостас. Иманярските намеси в тази част на църквата са разрушили напълно и подовата настилка.
В североизточния ъгъл, в основата на апсидата, е оформена малка плоскодънна ниша(проскомидийна) с размери 0,60/0,35 м. В църковната архитектурна традиция тези ниши, наричани протезис, предложение или жертвеник, имат важно обредно предназначение. Според православната литургика в тях са съхранявани светите дарове и богослужебната утвар (потир, дискос, просфора, покров, лъжица, звездица и др.), необходима за извършване на проскомидията. На западната стена, южно от входа на църквата, е изградена втора ниша (обр. 12, 13) с размери 0,73/0,42 м., тя е направена по аналогичен начин като проскомидийната ниша. Изграждането на ниша на западната стена в наоса се среща рядко в църковното строителство в България. Оформянето само на една ниша на западната стена, отдясно на входа, е известно също и от други две църкви от Западна България, датирани в XVI в.: църквата “Св. Богородица” в Елешнишкия манастир и църквата “Св. Иван Рилски” в Курилския манастир.
Данните за оформянето на църквата във височина показват, че сградата най-вероятно е била с двускатен покрив. Той може да бъде идейно реконструиран по запазената до 3,30 м. западната стена. Отчитайки ъгъла на наклона на покрива, църквата вероятно е достигала около 4,50 м. в най-високата си точка, на билото на покрива.
Стените на църквата отвътре, а вероятно и на някои места отвън, са били украсени с изящна стенописна украса. От нея са запазени малки участъци при входа и върху каменен блок, използван за оформянето на югозападната ниша. Голямо количество фрагменти се откриват нападали на пода в наоса и в насипа от рушевини вътре и около църквата.Събраните части от стенописната украса са с обща площ около 4 кв. м. Те се откриват в доста фрагментиран вид. Украсата е изпълнена в тъмен колорит. Различават се някои декоративни елементи от дрехи и от рамките на паната. Откриват се също отделни букви или части от думи, елементи от човешки изображения, а на някои фрагменти личат и врязани графитни надписи.Особен интерес представляват частите от три човешки изображения.Сред намерените стенописи са и няколко фрагмента с изписани букви от кирилски надписи.Според направения палеографски анализ, надписите са изписани със сигурна ръка от изключително опитни зографи.
Съпоставка на буквите показва голяма близост с надписите от стенописите в църквите в Земен и в Беренде. Това е и едно от важните основания стенописната украса на църквата при Осиковица да бъде датирана във втората половина на XIV в. Колоритът и техниката на изпълнение на стенописите също намират много близки паралели с тези от църквите в Беренде и в Калотина.
Сред руините на църквата, безразборно нахвърляни и частично повредени, са открити също и надгробни кръстове, характерни за периода XVIII–XIX в. Те са изработени от бигор. Имат формата на кръст, с масивна основа и с къси рамене. Без съмнение надгробните кръстове произхождат от намиращото се непосредствено до църквата гробище.
По време на археологическите ракопки около църквата са установени по-ранни градежи. Разкрити са очертанията на сграда с правоъгълен план, ориентирана по оста север–юг. Западно от нея бяха установени очертанията и на други градежи, което говори за съществуването на архитектурен комплекс, чието проучване не е завършено. Откритите в културния пласт фрагменти керамика могат да бъдат отнесени към трако-римския период.
Като цяло  археологическите разкопки на архитектурните останки в местността “Манастирски ливади” показват съществуването на два строителни периода. Първият се отнася към трако-римската епоха, а вторият се свързва с времето на Второто българско царство, когато тук е била издигната малка по размери, но масивна като градеж и богато стенописана църква.
От изложеното по-горе може да се направи изводът, че поръчителят (ктитор) на църквата е разполагал със значителни финансови възможности, които са му позволили да наеме за изграждането и украсата на сградата професионални строители и художници. Всичко това поставя църквата при Осиковица сред паметниците, имащи висока архитектурна и художествена стойност, като един от ярките представители на църковната архитектура от времето на Второто българско царство.
Днес фондация "Спасене Кръстово" е подела кампания по възстановяването на Осиковишкия манастир "Св.Богородица".Нека спасим и възстановим тази светиня, така както е оцеляла през вековете, да я съхраним и за идните поколения!

Изпозвана литература:
1.Валери Григоров, Късносредновековна църква при село Осиковица, община Правец

Дарителска сметка за възстановяването на Осиковския манастир:

Уни Кредит Булбанк - София

IBAN: BG71UNCR 7630 1075 7480 71

Получател: Фондация "Спасение Кръстово"