Чудинският манастир „Свети Пантелеймон“ се намира в местността „Пантале, на около 1 км югоизточно от връх Арамлия(1494 м н.вис.),и на 1-2 км от последните махали на селата Чудинци и Ивановци. Обителта е в непосредствена близост до сръбската граница, разположена е на 1200 м н. равн.
До Чудинския манастир се стига като се минава през село Ломница, където свършва асфалтовия път, и от там до Чудинци водят само черни пътища(проходими в сухо време),за това е препоръчително  да се питат местни хора за упътване.
Не се знае кога е основан манастирът, но при строежа на сегашната черква, в началото на XX век са открити основи от стар средновековен храм, както и църковни утвари (глинено кандило и др.).
Според легендта старият храм е бил разрушен 200-300 години преди Освобождението, много народ се бил събрал на събора за празника на Свети Пантелеймон, но по същото време турска войска претърсвала района, за да търси тримата селски „бабаити“-юнаци, които преди няколко дена убили двама „арачии“-събирачи на данък. Освирепелите турци, за  това дето не успяли да ги открият  гяурите, посегнали на мирното население. Заобиколили тълпата и всичко живо изклали, после се „юрнали“ по къщите и там що заварили изклали, малкото българи които останали живи избягали където очите има видят. След това жестоко клане близкото село запустело за дълго, и едва 100-150 години след това дошли хора, заселили се по старото землище и  основали селата Чудинци, Ивановци, Гурбановци и Олтоманци, на имената на тези трима войводи:Иван, Гурбан и Олтоман-Караджа. Срещат се и други имена на топоними свързани с героичната съпротива на тукашните българи срещу османския поробител: местността „Вояковица“, от Воин войвода;връх Арамлия, което означава разбойник, обирач по пътищата, и др.
В местността около Чудинския манастир са намирани гробове, което подсказва, че там е било гробището на някогашното опустошено село.
Въпреки столетията на забвение, местносто население не забравирло святото място, в началото  на XX в. построили черква, след нея и други сгради и така обителта била отново възродена. Възобновен бил и големият събор, идвали хора от близки и далечни краища. Привличало ги силното излъчване на мястото, както и чудодейната вода бликаща от близкия извор(аязмо). Но за жалост това не продължило дълго, с идването на комунизма, затворили границите (районът станал първа гранична зона и достъпът до манастира станал почти невъзможен), селата обезлюдели и така обителта потънала отново в забрава.
Хубаво е, че в последните години старата традиция се възражда и на 27 юли отново се събират хора, прави се водосвет и курбан. Настоящият кмет на селото има амбицията да възроди Чудинския манастир, така че да бъде отново достъпен и повече хора да идват, да се радват на чудната природа, да се заредат с енергия, да се докоснат до божественото...

Използвана литература:
1.Захариев, Йордан.Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.317-331