Средновековният манастир в местността „Манастиро“ се намира на около 3 км североизточно от с. Таваличево. Разположен е в дол от южния склон на Конявска планина на 1 200 м н. в.  

На мястото има студен карстов извор (аязмо), от който се предполага че е снабдявал с вода намиращата се на около 1 км в западна посока антична крепост „Градище“. Потвърждение за това дават намерените в същата посока калени тръби.
Днес няма почти никакви следи, които да подсказват, че тук някога е имало манастир. Цялата местност е обрасла с растителност  и е засипана от свличащите се камъни и пръст.  Допреди 2-3 десетилетия все още се виждали основи от малка църква, дълги 5,75 м и широки 3 м. Иззиданите от варовите камъни и слепени с хоросан стени, стърчали на около 0,50 м над земята. Личала добре апсидата и малка част от западната стена. Вдясно от развалините, край извора е открита пещ за печене на глинени съдове. Сега от църквата се вижда съвсем малка част от стените ѝ. Дори не може да се проследи планът ѝ. Атакувана неведнъж от иманяри и подложена на суровите планински условия, тя е почти напълно заличена.
За този манастир няма никакви сведения както за времето на възникването му, така и за неговия край. Известно е че местността на североизток от манастира, която сега е обрасла с буква гора, се нарича „Манастирище“. За тази местност таваличенецът Григор К. Калфин разказвал, че имало развалини от манастир, който бил опожарен от османлиите по време на робството. Това се потвърждава от факта, че през 1972 г., само на около 500 м на юг, при трасиране на път, била открита варница, в която имало и вар. Може да се приеме, че в нея е правена вар за строежа на манастирите.
Важно сведение за манастира ни дава един кръгъл печат, намерен през 1954 на около 300 м от развалините от овчаря Илия Ив. Богданов и предаден на учителя Богомил Лазов, уредник на музейна сбирка в Кюстендилската гимназия. На него имало надпис на старобългарски и образ на Св. Богородица. Най-вероятно печатът е принадлежал на манастира, от което научаваме за патрона му. Друга податка, отговаряща на това съждение, е намиращото се на 500 м южно от манастирските развалини старо оброчище „Св. Богородица“. На това място по време на османското робство се е провеждала общоселска служба, но след опожаряването на манастира тя била прекратена. Съществува и друго, още по-неоспоримо  доказателство че обителта е била посветена на Светата Майка, а именно споменаването на манастир „Св. Богородица“ в обширния османски регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. Той е посочен в „зиамета на Абдурахим, чауш в султанския двор“. Обителта давала данъци в размер на 150 акчета и те са добавени към тези на с. Парешник. Османският чиновник изрично е уточнил, че манастирът се намира близо до с. Тавалич (Таваличево). В същия османски документ се споменава и друг манастир край Тавалич - „О-Б-Р-З-А-М“, който в описа от 1519 г. е записан като „Преображение“, но по-скоро може да се допусне, че това се отнася за близкия Кознички манастир.
Може да се предположи, че манастирът при извора е наследник на този в близката местност „Манастирище“, като е построен на друго място известно време след опустошаването на първия и е запазил името на старата обител.
Осветяване миналото на старинния манастири край с. Таваличево и разплитане на множеството загадки около него, може да бъде постигнато само след провеждането на задълбочени археологически разкопки. Дотогава всичко остава в сферата на догатките.



Източници:
1. Захариев,Йордан. Кюстендилска котловина - Географско-етнографско изследване., София, 1963 г.
2. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
4. Пеев, Серафим - Таваличево, София, изд. ОФ, 1985 г.