Радибошкият манастир "Св. Троица" се намира на около 3 км югоизточно от центъра на с. Радибош, в близост до една от най-отдалечените селски махали. Скътан е в живописна гориста местност, сред южните склонове на планината Черна гора.
 
История:
Манастирът е изграден през късното средновековие (XVI-XVII в.) край старото село Радибош. Точното време на неговото възникване не е известно, но тъй като не присъства в списъците на турските данъчни документи от XVI в., в които се срещат някои манастири в района на Радомир, може да се предположи, че той води началото си най-рано от XVII столетие. Това становище се потвърждава и от появяването му в историческите извори от следващите два века, непосредствено преди Възраждането. Изглежда, че тогава, Радибошката обител е започнала да запълва празнината, оставена от вече западналия Пещерски манастир „Св. Никола”. През XIX в. манастирът се обособява в един от големите духовни средища на Мраката.
Той продължава своето съществуване и след Освобождението, дори и след 1944 г., в годините на атеистичния социализъм, за да спре да функционира някъде към началото на 80-те години на XX в., когато е окончателно напуснат. Впоследствие манастирът е превърнат в място за отглеждане на добитък, и накрая, остава това, което виждаме днес – забрава и разруха…..
Иначе Радибошкият манастир е обявен за паметник на културата?!

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение манастирският комплекс  се състои от  две рушащи се сгради и  църква, която, аналогично на повечето от съвременните ѝ църкви, през XIX в. е разширена на запад. Вероятно тогава са построени и манастирските жилищни и стопански постройки.
Манастирският храм „Св. Троица” представлява малка, еднокорабна, едноапсидна църква с полуцилиндрично сводово покритие. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка. На надлъжните стени, вместо  певници, са изградени дълбоки ниши. Вътрешността се осветява от малки прозорчета, намиращи се в южната нижа, в апсидата и едно над нея. В северозападния ъгъл на олтарното пространство се намират вградените (според канона) проскомидйна ниша и умивалня. Първата ниша има триъгълно сечение, а нишата на умивалнята — петоъгълно. Западната стена на църквата е ограничена от анти – архитектурен приом, характерен за църквите в Западна България ( виж Маломаловски, Алински манастир и др.). При разширяването на църквата тази стена е съборена изцяло. От запад е бил и входът на храма. Южната стена на пристроената част е едно продължение на старата южна стена, но северната стена е изнесена навън с 0,80 м. Това разширение на кораба е отразено и в покритието му. Пристроената част има самостоятелно, хоризонтално дъсчено покритие, а останалата част от пристроеното пространство, която е едно продължение на старата църква, е покрита от полуцилиндричен, дървен свод. Днес цялата църква има общ покрив, стъпил върху малък корниз.
Стените на църквата са измазани с хоросан, отвън и отвътре, който сега е поти паднал.
Архитектурните данни на старата част от манастирската църква „Св. Троица” разкриват, че тя принадлежи към типичните за Горнострумските райони еднокорабни църкви от късното средновековие, но бележи нов момент в църковното строителство. Тук певниците са заменени от дълбоки ниши, които, макар и неизявени на фасадата, са достатъчно дълбоки и сигурно са изпълнявали техните функции.
В двора на манастира е запазена красива старинна чешма.

Някога цялата вътрешност на  старата църква е била стенописана. По стените ѝ са запазени фрагменти от първоначалната мазилка, по която има стенописи от първият живописен слой, но по-голяма част от тях все още не са разкрити. Отделни фрески се забелязват тук-там из храма: в апсидта – част от сцената „Причастие на Апостолите”, а над нея незначителен фрагмент от „Богородица Ширшая Небес”; в ляво от апсидата – трудно различима част от сцената „Благовещение”; на южната стена в наоса – няколко не цели изображения на прави светци от първия пояс, над тях е запазен фриз с няколко светци в медальони, а отгоре в извивката на свода, от третия пояс с евангелските сцени, се открояват две непълни сцени; в арката от западната фасада (преди да бъде разширена църквата) прозират отделни изображение на редуващи се светци с медальони с ангели и херувими.
Малките размери на храма са наложили да бъде използван съкратения живописен регистър. Макар и да се вижда съвсем малка част от стенописната украса, все пак може да се установи, че тя е изпълнена с голямо майсторство. По стилови особености и живописна техника, тукашните стенописи не отстъпват ни най-малко на тези от близката църква „Св. Петка” в с. Радибош. Но за жалост,  тези ценни произведения на средновековното българско изкуство не са получили подобаващо отношение, досега не се реставрирани и консервирани. Дългите години на безстопанственост на манастира и преките атмосферни влияния са довели стенописите до изключително окаяно състояние, и ако не се предприемат  спешни мерки по възстановяването им, те ще бъдат съвършено загубени.



Използвана литература:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., стр. 146-147.
2. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.