Над село Огоя,на около 3 км в северозападна посока в местността „Св.Панталей“ ,стоят руините на средновековния манастир „Свети Пантелеймон“.
От някогашния манастир днес са запазени стените на черквата ,на височина до  един метър.Тя е малка,едноапсидна,с две конхи-от север и от юг,градежът е от ломен камък споен с хоросан.Църквата е била изрисувана отвътре,забелязват се съвсем незначутелни частици от мазилка и следи върху нея от стенопис.Целият терен около храма е осеян с останки от стари зидове,принадлежали към манастирските постройки.Стари хора от селото  си спомнят,че допреди 80 години все още стояла една от манастирските сгради,в която хората се събиртали на празника на Св.Панталей. В началото на 30-те години на XX в. Огойчанинът Георги Пеев-юрист практикуващ в София,имал намерението да възстанови старата манастирска църква,но така и не се стигнало до там,още тогава тя била в същото състояние в каквото е и днес.
Според предания от стари хора първоначалното име на обителта било „Св.Св. Кирик и Юлита“.
Манастирът просъществувал малко до преди Освобождението,в него се укривали хайдути,които обирали по-заможни турци,трябва да се има предвид,че пътя свъзващ Северна България със София минавал в близост до манастира,по билото на планината.
Има една история от тези времена,която  разказва 85-годишният бай Петко от Огоя: „..в селото имало една ербап мома,която се славела с буйния си нрав и безстрашието си.Та на тази лудетина хвърлил око един момък от Оградища,тогава махала на село Бакьово,и за да я провери дали това що говорят за нея е истина,един ден и предложил да отиде сама през гората до манастира „Св.Панталей“,тя се съгласила(между другото и тя си го харесвала).Стигнала девойката до манастира невредима,видяла се с игумена,но се сетила как ще повярват ,че наистина е била там,тогава разказала на отчето каква била работата и той се съгласил да и дари икона.Отишал за иконата,но точно тогава ,задъхан и забързан се явява един от хайдутите,носейки торба с жълтици,били гонени от потерия.Та в бързината ,мислейки ,че пред него е игумена(момичето било облечено в черни дрехи),наденал на врата й торбата и казал да скрие това,след няколко дена щели да минат.Девойката уплашена от случилото се,не знаела какво има в торбата и хикнала надолу към селото.Няма как „доказателството“ ,че е била в манастира да не е прието,оженили се,и в действителност родът им бил от най-богатите...Като поутихнали нещата,хайдутите дошли при игумена да си искат парите,той им обяснил ,че нищо не е вземал,тогава разгневени от  това,че ги прави на луди,отвели го в страни от манастира и го убили.На това място днес има две изворчета,и макар ,че са едно до друго,от тях блика различна по вкус вода:едната хубава,сладка,а другата неприятна, горчива...“
Днес,хората от съседното село Буковец и от Огоя,всяка година на 27 юли се събират на манастира ,където се прави водосвет и курбан.