Манастирът "Св. Никола"  се намира на около 3км северозападно от село Конска, в местността Топли дол. Днес, някогашният път водел до обителта е напълн обрасъл с растителност и до там се стига буквално на "четири крака".
Сведенията за възникването на манастира и за сетнешния му духовен живот, са повече от оскъдни.Дори и преданията не говорят почти нищо за него. Знае се, че е опустошен от турците, най-вероятно през кърджалийските времена(края на XVII- началото на XIX в.).
Днес от манастира е запазена само манастирската църква и то в руини, обрасла е с храсти и дървета, и е трудно откриваема. Стените й стърчат на 1-2 м височина, от външната страна са почти затрупани.
Тази църква е с необикновен план-еднокорабна, триконхална сграда, на която северната и южната стена излизат навън от западната стена във вид на пиластри, които били свързани с арка отговаряща на свода на църквата. През Възраждането била пристроена овална, полукръгла нартика, със страничен отвор, който е служил за вход.
Църкви с подобни полукръгли притвори е присъщ само за някои селища в югозападна България, и то предимно в Брезнишко и Трънско.Това са: църквата в Гигинския манастир,в Пенкьовци и в Рани луг.
Градежът и на двете части на църквата е каменен. На мястото не се намират никакви тухлени късове, което показва, че и сводът е бил изграден от камък.Общата дължина на черквата е 11,60 м.,ширина 4 м., дебелина на стените 0,60 м.
Преди години, когато църквата е била изследвана от проф. Асен Василиев(1950 г.), са били  заапазени фрагменти от стенописи, от които сега няма и помен.
Тази църква принадлежи към  средновековните християнски паметници от Знеполе и Горнострумско.
Жалко е, че такава ценна старина тъне в забвение и разруха, но и от нас зависи дали това ще продължи....

Използвана литература:
1.Василиев,Асен-Църкви и манастири от Западна България,Разкопки и проичвания,т.IV,1950 г.,стр.76
2.Г.Стойков,Комплексни научни експедиции в Западна България,София,изд.БАН,1961г.,стр.97
3.Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.,стр.154