Местността „Манастиро“ с останки от стар манастир се намира на около 1 км югозападно от с. Мала Фуча. Простира се върху естествено защитено възвишение от източните склонове на Конявска планина, което със стръмните си скатове от всички страни подобава на крепост. Единственият лесен подстъп към мястото е от югозапад (откъм планината), представляващ тесен път с урви от двете му страни.

На тази височина над реката има параклис „Св. Архангел Михаил“, обграден с вековни дъбове, който местните наричат „Манастирчето“. Той е бил изграден през 1927 г. като сакрална защита срещу зачестилите по онова време  градушки. Подобен параклис, със същата цел, е бил изграден в срещуположна посока, от другата страна на селото в местността „Кръсто“. През лятото на 1926 г. селото било сполетяно от три поредни унищожителни градушки. Тогава една жена сънувала, че за да не бият градушките трябва да се построят „манастирчета“, като посочила точните места. Селяните послушали заръката на жената, издигнали параклисите и бедствията наистина престанали да спохождат селото.
При построяването на параклиса в м. „Манастира“ хората попаднали на останки от стари зидове, намирали добре изпечени червени тухли, разкрили и каменната колона,  която днес стои в  олтара на параклиса. По-късно около него са изравяни и човешки скелети, вероятно от гробове, принадлежали на некропола на манастира.
На 200 м западно от параклиса, на самия път,  лежи една скала, разделена на три части. Правят впечатление странните белези по скалата. Едните представляват плитки дупки, наредени в редица, което дава усещането, че сякаш исполинска ръка е оставила отпечатъци от пръстите си. Според местно поверие това са следи от „кралимарковата ръка“, запратила със страшна сила огромния камък, който падайки тук се забил наполовина в земята и от удара се разбил на три дяла. Друг знак върху скалата наподобава на кръст. Възможно е камъкът де е бил част от древно съоръжение на тракийско светилище – обсерватория.
Тукашната местност носи името „Манастира“ от незапомнени времена, далеч преди построяването на параклиса. Тя се простира на 400-500 м на запад в планината, като включва и живописните места около чешмата „Студен кладенец“, на чието място по-рано е имало кладенец, който бил водоснабдяван със стари глинени тръби, неизвестно кога изработени. Според едно предание манастирът се е намирал именно в местността около кладенеца.  Още по назапад в планината (на 1,5 км) е разположена местността „Св. Богородица“ с едноименно оброчище, от където в миналото е минавал старият път от Горна Козница за Радомир и София.
Друго потвърждение за съществуването на манастир по тези места е наличието на извор с лековита вода – света вода (аязмо). Намирал се е в дълбокия дол западно от параклиса, но сега е засипан от свлачище.  
Допреди 9.IX.1944 г. на празника Архангеловден (8 ноември) при параклиса „Св. Арх. Михаил“ се е събирало цялото село. Извършвал се е водосвет, правел се курбан, а жените носели баници и погачи. Хората се веселили с музика, извивали се хора. Сега пътят до „Манастиро“, по който някога минавали волски коли и свързвал селото с главния път София - Македония, е заличен и достъпът до мястото е труден.