Кладнишкият манастир “Свети Николай Мирликийски - Чудотворец” се намира на 20 км от София в западния склон на Витоша. Извисява се малко над село Кладница, на едно възвишение между две реки на около 1200м. надморска височина. На запад от двора на манастира се разкрива прекрасна гледка към цялото Пернишко поле.
Пътят до манастира е павиран и е достъпен целогодишно, наблизо(1-2 километра по-нагоре по пътя) се намира хижа "Селимица".
В миналото Кладнишкият манастир "Св. Николай" е бил част от Софийското светогорие, основан е по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Над обителта се намират останките на древна крепост-градище, която тогава е включвала земите на манастира и е била владяна от местен болярин. Крепостта се е намирала на върха “Градището”, а болярските имоти включвали днешните села Владая, Мърчаево, Кладница, Сръбски Самоков (Попово) и Крапец. Във вътрешността на крепостта е имало две църкви – в долната част се е намирала църквата “Св. Никола”, която именно е част от днешния Кладнишки манастир, а в горната – “Св. Петка”, чийто развалини се стояли допреди 20-30 години. При завземането на крепостта от турците са изклани всички нейни обитатели, а сградите ведно с църквите са били изгорени. Въпреки това, местни хора запазили спомена през вековете и продължили да идват в местността и да се молят.
През 1830г. възрастен човек от село Мърчаево, Спас Бурнов, сънувал, че трябва да обнови този манастир. Изпратен от местните хора като част от делегация с искане за отмяна на тежък данък до султана в Цариград, дядо Спас Бурнов успял да издейства съгласието на султана и ферман за възстановяването на манастира. Обновлението започнало през 1841г. и приключило 1845г. Средства за възстановяването са събирани от местни хора, като самият дядо Спас продавал собствен добитък заради начинанието. Когато всичко било готово, дядо Спас станал първи игумен и заживял в манастира. През пролетта на 1848г., обаче, дядо Спас е бил убит от турци, изпратени от местен паша, Осман, който бил заграбил в миналото манастирски земи и се опасявал, че ще му бъдат отнети с възраждането на манастира. Въпреки гибелта на дядо Спас, манастирът продължава да съществува до национализацията след завземането на властта от комунистите през 1944г.
Манастирът дава подслон и добър прием на Дончо войвода с четата си. Има предположения, че в манастира е идвал Апостолът - В. Левски. Знае се, че  тук  е творил отец Генадий Ихтимански, както и местни дейци от Възраждането.
Национализацията лишава манастира от имотите му и стопанството постепенно запада, а религиозните му функции - замират. През 1995г. в манастира се настанява монашеско братство, което напуска манстира през 2000г. Все пак, през 2000-2001г. Кладнишкото кметство се заема да възражда манастира. Постепенно манастирът възвръща имотите си, богослужението се възстановява, а храмът е отворен ежедневно.

Манастирската обител представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е малка еднокорабна, едноапсидна сграда, с две конхи, без купол и е построена през 1841 г., а притворът през 1866 г. До западната фасада е долепен портик, изпълняващ ролята на открит притвор.
Ако се съди по архитектурните данни на манастирската църкваи, и ако се приеме, че тя е пресъздала първоначалните данни на средновековния манастир, може да се допусне, че старата църква е била псевдотриконхална, еднокорабна, едноапсидна сграда и е принадлежала към характерните за средновековието църкви  от Горнострумските земи.
Черквата е изографисана през 1883 г. Върху оригиналната храмова икона намираща се над входа на храма има подпис на Самоковеца Коста Геров Антикаров, който по това време е даскал в близкото село Попов. По същото време там се строи местната църква "Успение на Пресвета Богородица", която е била разрушената от атеистичната власт. Над иконостаса й работи Самоковският зограф Никола Образописов. Не е изключено и иконите от иконостаса на Кладнишкия манастир да са негово дело.
Стенописите са характерни със своя примитивизъм и илюстративност. За жалост, голяма част от тях са повредени. Тези, които са на тавана, са частично отмити от дъждовете, а цялата стена е оронена на 1,50-1,80 м. над пода. Повечето от стенописите се съпътстват със списъци на дарителите платили за зографията. В живописната украса на храма прави впечатление изображението на Света Троица с три образа, което единственият и уникален пример в България.
Иконостасът е резбован, дооформен с гипс и покрит с варак и зография. Оригиналните икони, почистени и освежени, днес вече са на местата си и радват богомолците с изящното си меко излъчване.

За свещенослужителите, които са обгрижвали Светата обител през годините има твърде малко сведения - предимно имена и дати. Характеристики и събития, за жалост отсъстват. Настоящият списък е събран и подреден според данни извадени от документи и преписки към някои богослужебни книги. Титлите и имената се поместват според подписите.

1845 г. иеромонах Ананий - свещенослужител и игумен. През това време дядо Спас Бурнов е епитроп.
1846 г. поп Иоаникий - отбелязано е, че е от Бобошево
1851 г. монах Пахомий
1856 г. иеромонах Иларион
1858 г. монах Неофит
1866 г. монах Неофит
1869 г. свещеник Павел
1869 г. свещеник Янаки
1873 г. поп Иоаким
1875 г. свещеник Никола, дякон Иларион и монах Пахомий
Следва един период от 8 години, в който за манастира отговаря светско лице - Панчо Дойчинов от с. Кладница.
Слад това липсват данни до 1900 г., когато манастира бива поет от свещеник Спас Василев Попов
1951 г. свещеник Спас Йосифов
1957 г. монахиня Павла - За ефемериите през нейното игуменство се знае малко. За известно време в манастира служи нейният брат архимандрит Николай Кацарски.
1989 г. свещеник Константин
1991 г. свещеник Бойко
1994 г. архимандрит Евгени - манастирът преминава към т.нар. "алтернативен синод".
1998 г. свещеник Никола - манастирът продължава да се обгрижва от "алтернативния синод".
2001 г. свещеник Илия Христов
2011 г. йеромонах Рафаил
Понастоящем манастирът е постоянно действащ, стопанисван и обслужван от свещеник.

тел. за връзка: 0887 831691 (иеромонах Рафаил)

Източници:
1.Димитър Маринов - Кладнишкият манастир "Св. Никола" (статия),  в-к. "Народен Страж", 1929 г.
2.Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.
3.Книжка за Кладнишкия манастир, 2005 г.
4.Уеб сайт на Кладнишкия манастир