Манастирът "Свети Кирик и Юлита" се намира в живописна местност на десния бряг на река Искър,между гр. Своге и село Желен,скътан е в планинския склон,именуван от местното население "Бабин Плаз".До манастирчето се стига като на главния път в Своге при табелата за с.Желен се свие на дясно,минава се покрай Свогенския манастир,след което се пресича р.Искър по въжения мост,следва завой наляво,продължава се по асфалтовия път и при първите къщи на махала от Желен се поема по черен път в ляво,по който ,само направо,води до местността "Кирик".В същата местност има каменен и метален възпоменателен кръст,там може да се остави колата,и по пътечка,покрай чешмичката,прекосява се малко поточе и на отсрещния скат,до отвесна скала,сред гъста растителност се е сгушило старинното манастирче.
Няма писмени сведения кога е основана обителта,но според предания от местносто населения,това ще да е било преди паданатето на България под турско робство.Знае се ,че в старо време манастирът е притежавал не малко имоти:ниви,ливади,пазбища и дори едно езеро наблизо.При идването на турците обителта била разрушена,а имотите завзети и направени "вакъв".Успяло да се възроди,манастирчето в каря на XVIII в. началото на XIX в. е обитавано от монаси,по спомените е имало магерница.Приблизително по същото време обителта е била опустошена от безчинстващите банди на Осман Пазвантоглу.Според преданието тогава само един монах успял да избяга,но за негово нещастие преследвачите намерили калимявката му,която ги насочила по дирите му,изнемощял и изгладнял той бил догонен от кърджалиите нейде между с.Батулия и с.Курило, и съсечен на място . Споменът за святото място се съхранил през тъмните векове на робството и на полянката където сега е кръста е имало чешма с каменно корито(вероятно на мястото на днешната чешмичка),и около нея се правело събор два пъти в годината,на "Св.Четирдесет Мъченици"(9 март) и на "Св.Кирик и Юлита" (28 юли).Било обичай да се колят по 5-7 овена и да се прави курбан.Традицията е съхраненена ,и днес на всеки 28 юли тук се прави голям курбан.
Днес от някогашната манастирска църква е останала само северната страна и част от основите на западната и южната стена.Почти същото е били положението и през 1924 г.,когато учителят от Своге Д.Ижчиев, посетил манастира и го описал.Размерите на изградената с тухли и камъни стена, са били както и днес-височина 2,50 м.,дълга 3,50 м. и дебелина 0,75 м. Тогава ,са били запазени значителни фрагменти от стенописи:изписани образи на Светии,между които се откроявал този на Св. арх.Михаил,при това на две места-по средата на стената и в дясно,този в средата бил с 75 см дължина,а над него има по-малки образи на други  светии със старославянски надписи,които били мъчночетливи;в дясната част на стената е имало друг ,по-малък образ на Св.арх.Михаил съответно с надпис,а от ляво му вдлъбнатина,която и днес си стои,навярно това е умивалнята.За жалост днес от описаните стенописи(преди 86 г.) са останали незначителни частици-горната част на изображението на Св.арх.Михаил със светците(личат се ореолите им) и част от декоративна украса на пиластрите на отвора в лявата страна на стената.
След вековете история,ще бъде жалко ако старината не бъде съхранена....

Използвана литераура:
1.Ихчиев,Л.Археологически вести:Едно старинно монастирче в околността на с.Своге,ИАИ,т.II,1923-24 г.