Ерулският манастир"Света Троица", известен и като Душински  се намира в подножието на Ерулска планина, чийто най-висок връх е Големи връх със своите 1481 м. , северозападно от село Душинци и на около 4км. югозападно от село Ерул.
От някогашният манастир сега е запазена само църквата, архитектурата й е характерна за периода от XI-XIV век, продължение е на типично строителство, датиращо от ранновизантийската епоха.
Църквата „Света Троица" е развита по надлъжната си хоризонтална ос. Пространствената схема се състои от правоъгълен наос, завършващ с полукръг на апсидата и е покрит с полуцилиндричен свод. Геометричният обем е изключително прост и няма никаква архитектур­на добавка като допълнение. Външната архитектура е също опростена, с изключение на свода, който е скрит под плоскостите (северна и южна) на характерния дву-скатен покрив. Църквата е покрита с дървен покрив и керемиди. Лишена от архитектурна украса „Света Троица" обаче не изглежда безлика. Опростената геометрия явно е търсена от нейните строители, защото местонахождението й (църквата просто се е сгушила и притаила сред високите буки) потвърждава това. Явно нейните градители са били добре запознати със законите на строителната „емоция", щом като са решили да не нарушават с излишни архитектурни детайли природната даденост на месторазположението.
Както п при други еднокорабни църкви, така и тук олтарната част е скрита от погледа на богомолците с дървен иконостас — преграда. Тук са оформени три ниши — главната апсидна и две странични: протезис — за съда с причастие и за съхранение на църковните книги .
Върху вградения камък в стената е отбелязана и годината на строителството (или на възстановяването) на църквата „Света Тронна'' (1892 г.) , а е била осветена през 1900 г.Вдясно от входа се намира мраморна плоча - възспоменание за героичното минало на този край. Над входната врата на църквата се намира икона на Св. Троица.
На няколко метра пред централния вход се извисяват две вековни дървета, ясен и бук, които са засадени може би преди повече от 900 години. Според местната легенда двете дървета са израсли на мястото, където в първите десетилетия на робството турски войници са посекли най-красивото момиче на Ерул, Бука, и нейния любим Ясен. Според друга легенда при предишното възстановяване на църквата през 1832 г. строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата. Дядо Методи, последният монах, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многогократно е разказвал, че нощем е виждал от "Престола" (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да излиза духа на момичето, облечено в бяло и да броди из гората.
На 35-40 м. от църквата се намира свещен извор с ледено студена вода, който никога не пресъхва. На 18 м. над извора могат да се видят основите на някогашната църква. По спомените на местни хора тя е имала чудно красиви стенописи. Рухнала е около 1900 г. До нея още са запазени зидовете от килиите на монасите. Постройката е разрушена през 1956-58 г. Личат основите и на някогашната мандра към манастира.
В близост до църквата стои, сравнително добре запазена сградата на някогашното селско училище.
Допреди 3 десетилетия тук се е провеждал събор, всяка година в края на месец юни, след което бил преместен по политически причини. От няколко години старата традиция е отново възродена.
Наскоро е направен ремонт на манастира, и така наред с неповторимата природа наоколо и силното си излъчване, мястото става все по-посещавано от богомолци и всякакви люде.

Използвана литература:
1.Грабар,А.Няколко средновековни паметници из Западна България,ГНМ,т.III.,1921г.
2.Ерулски,Иван.Село Ерул