Долнобешовишкият манастир „Свети Архангел Михаил“ скътан сред живописните врачански предпланини в полите на вр. Чичера, на 6 км северозападно от Роман и на 25 км от Враца. До манастира води добър черен път,около 1,5 км. от с. Долна Бешовица.
Предполага се, че е възникнал по времето на Втората българска държава - през XII в. - първоначално като болярска църква, а по-късно се обособява като самостоятелен манастир. Разорен е в началото на турското робство и дълго е останал в запустение. През XVI век майстор Павел от с. Долна Бешовица построява днешната манастирска църква.
През периода 1843 - 1845 г. в манастира е работил Захари Зограф, оставайки ценни художествени произведения.
Манастирският комплекс се състои от малка каменна черква и рухнали жилищни сгради.
Манастирската църква е еднокорабна, едноапсидна, засводана е полуцилиндрично. Дължина 8,30 м., широчина 5,50 м., дебелина на стените 0,80 м. Входът е от запад, малка вратичка има и на южната стена.
Някога пред западната стена е имало лека дървена нартика, която е запазвала стенописите върху стената отвън. Сега този навес е съборен и стенописите са силно повредени, почти изчезнали.
Вътрешна стенописна украса има само в олтарната апсида. Самата апсида в долната си част е иззидана и там е престолната маса. Стенописите са: в горната част на нишата — Св. Богородица, в цяла фигура, седнала на трон с възглавничка, на левия си крак държи Младенеца. От дясната и лявата й страна са нарисувани по един ангел с молитствено протегнати ръце.
В долния пояс са изобразени в цял ръст по четири фигури от двете страни на апсидното прозорче — от ляво Св. Герман, Св. Антоний и Св. Василий; от дясно — Св. Йоан Златоуст, Св. Григорий, Св. Кирил и Св. Методий. С изключение на Св. Антония, който държи затворено евангелие, всички останали държат свитъци. Св. Кирил и Св. Методий се отличават с дрехите си, на които са нарисувани големи кръстове. В някои случаи и на други места се среща изобразяване на Св. Кирила в апсидната ниша, обаче изрично е казано в надписа, че образът е на Св. Кирил Александрийски. Тук това не е така, за следния светец е казано, че е Св. Методий. На
наблюдателя минава мисълта, че това може би са изображения на Солунските братя. Ако това се приеме, то би значило, че в тази именно манастирска църква ще да са първите техни образи. До прозорчето са нарисувани фигурите на две ангелчета. Стенописите върху западната стена отвън са в два пласта, но за съжаление те са много пострадали. Допреди години все още личало, че и на двата пласта бил изобразен "Страшният съд". Според специалистите първият пласт е от XVII в.,а вторият от XIX в.
Забележителност на манастирския храм представлявал дърворезбеният иконостас, изработен през 1734 г. с голямо майсторство и художествен вкус от резбаря даскал Урош. В черквата е имало четири големи иконостасни икони: Събор на архангелите, Богородица (1845), Христос (1843) и Йоан Кръстител, рисувани от големия български иконописец Захарий Зограф от Самоков.
По информация на Регионалния исторически музей – Враца, иконостасът и иконите са демонтирани и реставрирани в края на 80-те години на ХХ-ти век и понастоящем се съхраняват във врачанската църква "Свето Възнесение".
Отвън над входната врата на манастира се е издигала голяма каменна арка, украсена с каменни релефни изображения на лами, завързани с вериги, и птици, кълвящи змии, сега тя е разрушена. На нея е имало следния надпис: "..Тодор 1852 г. Ценко поп Андрея, поп Игнатий Бешовица...".Манастирските сгради изглежда са строени, когато е направена и вратата - 1852 г.
Пред апсидата на черквата,отвън има запазени няколко каменни кръста с датировка от края на XIX в.
В манастирския двор има старинна чешма с каменна плоча, на която е гравиран следния текст: " 1894 : Г: М: февруарiи 20 день : при игумень Iером. Дионисiи и брат. его iерем. Кириль.....".
На няколко метра северно от църквата се намира гробът на изглежда последният служител в обителта - игумения Параскева, починала през 1976 г.
През 2006 г. е направено частично възстановяване на манастирската черква - обновен е покривът, поне няма да влиза вода и да руши малкото останало.
Използвана литература:
1.Василиев, Асен - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проичвания, т.IV, 1950 г.
2.Използвани са материали предоставени от РИМ - Враца
За контакти:
Сдружение “Долна Бешовица 2007 година”, тел./факс:02/ 980 28 91, тел.09123 / 2056, електронна поща: dolna_beshovitza@abv.bg