Долнобанският манастир „Възнесение Господне“ се намира в летовище Долна баня, на около 4 км югозападно от градчето Долна баня.
Има предположения, че Долнобанският манастир “Възнесение Господне” възникнал като резиденция на Костенския митрополит. Около V век след Хр. римският император Костанций Хлор основал град на свое име-Констанция, който борзо станал един от големите градове на Римската империя (намирал се на територията на днешните “Вили Костенец”). В него кипял богат духовен живот до ХIV век. И днес констенчани и долнобанци твърдят, че именно в техния манастир-люлка на просвета и култура, се е учил бележитият старобългарски писател Константин Костенечки.
През времето на цар Иван Шишман Костенечкото деспотство е било силно, известен е неговият деспот Янкул Черньо. Според легендата, след превземането на Костенец от турците, оцелялото население се скрило зад дебелите манастирски стени. Дълго се отбранявали хората, но турците превзели манастира, който бил сринат до основи. Загинал и храбрият деспот. Останалите закрилници успели да сторят две неща, които се помнят: изнесли книгите и ценностите на манастира и ги проводили до Атон и погребали войводата си в гробницата на манастира. Днес все още могат да се различат някогашните дебели стени, изградени от гранитни ломове споени с хоросан, и следите от четирите кули, принадлежали към крепостта на манастира.
Има сведения, че на територията на землището на Долна Баня през средновековието е съществувало село Венетица, което е били унищожено заедно с разоряването на манастира“Свети Спас“ през 1666г. заедно с 33 манастира и 218 черкви, за които говорят коровският и беловският летописец. Тогава селото имало две махали, едната под хълма Сакарджа, при местността“Харманите“, а другата се казвала Койчовец и се намирала до манастира“Св.Спас“. За крепостта Винетица се споменава и в историческата поема на византийският поет Мануил Фил, където пълководецът Главас през 1262 г. Бил принуден да спре настъпателния си поход, стигайки непревземаемата българска твърдина.
През ХVIII век местното население издействало ферман от Високата порта за възстановяване на манастирските килии. Според преданието един от турските чифликчии открил на мястото пред манастира полуобгоряла икона на Свети Архидякон Стефан и я подарил за “българска джамия”. Оттогава всяка година признателните долнобанци започнали да празнуват своя празник “Възнесение Господне”, на мястото на някогашния манстир, което превърнали в оброчище.
През 1923 г. по покана на църковното настоятелство в Долна баня, проф. Кръстьо Миятев направил частични археологически разкопки при известното дотогава оброчище "Свети спас". Като резултат от тези разкопки са открити основите на малка еднокорабна, едноапсидна църква, с размери 8,00 х 6,50 м. Тогава в северозападния ъгъл на храма е намерен гроб с разхвърляни кости в него(може би гробът на Янкул Черню). Проф.Миятев датирал църквицата от периода XIV-XVI в., изхождайки от намиращата се в съседното село църква "Св.Никола", която има подобен план и градеж. Твърде е вероятно това да са били основите на манастирския храм, съществувал до окончателното разоряване на Долнобанския манастир.
Върху разкритите основи е изграден малък параклис, осветен на 29 май 1927г., датата, на която тогава се е празнувал Спасов ден. Оттогава до ден днешен на ливадите пред параклиса долнобанци и гостите на града празнуват своя празник със събор и кръшни хора.
Днес манастирът представлява комплекс от малка еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква и жилищна сграда.
Сега обителта е периодично действаща.