Германският манастир “Св. Иван Рилски” се намира в красива гориста местност в Лозенската планина недалеч от София. Манастирът отстои на около 5км югоизточно от село Герман, което от своя страна се намира само на 15км югоизточно от София.
Манастирът се достига лесно с кола, като се следва пътя за село Герман от Околовръстното шосе на София. При влизане в селото има отклонение на ляво, което види право до манастира. На разклона, от който започва това отклонение, има табела, която указва пътя до манастира. Оттам разстоянието до манастира е около 5 км по приличен асфалтов път.
Германският манастир е един от най-старите в България и е част от така наречената “Мала Света гора“ .
Манастирът носи името на Св. Иван Рилски, който бил особено почитан в Софийско. Създаден е през X век, което го прави един от най-старите в България. Съществува предание, че самият светец Иван Рилски е живял за кратко в земите на днешния манастир, преди да се оттегли в Рила.
Северно от комплекса и днес могат да се видят останките на стара византийска крепост( Германското градище), която била разрушена от войските на Хан Крум през 809 г. при превземането на Средец /днешна София/. По времето на цар Петър манастирът се развил като важно духовно средище. Превърнал се в част от Софийската Мала Света Гора. По-късно, при византийското владичество, дори бил дарен от император Алексий I Комнин.
При нашествието на османските войски и превземането на София в края на XIV век светата обител била разрушена. Възстановена е век по-късно, но чак през XVII век манастирът успява да възвърне до известна степен влиянието и богатството си. Исторически сведения сочат, че през XVIII век тук се развивала книжовна дейност. За жалост в края на XVIII век оттук минали кърджалийски орди и повторно опустошили святото място.
Монасите, които оцелели на кърджалийското нападение, събрали сили и с помощта на други местни хора почти веднага започнали възстановяването на манастира. През 1818 г. била издигната нова църква – скромен еднокорабен храм, вкопан в земята. Наново били построени и жилищните постройки.
След Освобождението от Турско робство през 1878г., тогавашният игумен Никифор и неговоият брат Кирил решили да изградят манастира наново. През 1885г. старата църква е била съборена и на нейно място е построен нов храм. Стените на църквата са строени от дялани камъни и три реда украсителни тухли. Покривът е покрит с керемиди. Изготвен е и нов иконостас с пет големи икони на Св. Иван Рилски, Св. Богородица с Младенеца, Исус Христос, Св. Йоан Предтеча и Св. Николай Мириклийски Чудотворец. Иконите са изрисувани през лятото на 1886г. от двама известни майстори от град Самоков – братята Иван и Никола Доспевски. Старите икони в момента се съхраняват в Софийския исторически музей. В края на 19-ти век манастирът е бил посетен от Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза, които посадили две секвои, издигащи се величествено до северната порта и до днес. От 1928г. манастирът и неговите имоти са официално във владение на Зографския манастир “Св. вмчк. Георги Победоносец” в Света гора (Атон), определен е за негово подворие. Приходите от Германския манастир са в помощ за бедстващия български манастир в Атон.
В момента манастирът е действащ и е поддържан много добре от своите обитатели.