Върбовнишкият манастир „Св. Никола” се намира на около 2 км южно от село Голем Върбовник, до буен извор в местността „Манастиро”, в южното подножие на Поглед планина.
Единствените известни писмени сведения за съществуването на този манастир откриваме в два описа на турските данъчни дефтери на Кюстендилски санджак от 1519 г. и 1570/73 г. И в двата е посочено, че манастирската земя се обработва от селяни от околните села. В регистъра от 1570/73 г. обителта е описана в „тимара на Ахмед, чауш при румелийския мирмарин”. От тук се разбира, че жителите на Горен Върбовник (Голем Върбовник) са давали данъци в размер на 401 акчета за пшеница, жито, леща и орехи, произведени в манастирските земи.
Всичко останало, което знаем за манастира черпим от местните легенди и предания. Според една от тях именно тук, „на хубаво място, сред хубави гори при буен извор”, се е намирала резиденцията на българските царе, в която пребивавал брата на цар Самуил – Аарон.
 От незапомнени времена на Тодоровден (първата събота от великденските пости) всички домакинства от селото идвали тук, при студения извор, който смятали за лековит (света вода), и носили колак (погача). Освен това, по всяко време на годината при извора ходели болнави хора да се мият със светата вода за здраве. „Пускали пара в кладенеца да се хване лек, връзвали червен конец на един стар грамаден бряст, като вземали по някоя малка коричка или клонче от дървото, да се кадят за здраве и дълъг живот”. На Тодоровден при ходенето си до „манастиро”, жените освен колак носели и варено жито и по едно котле варен боб, тъй като били пости. Младите пеели песни и играели хоро в прослава на Св. Тодор – покровител на строители-дюлгери. В миналото голяма част от мъжете на Голем Върбовник за да изхранват семействата си ходели на гурбет по далечни краища. Една от основните песни на жените била:

„Прочул се дюлгер Тодор, дека се прочул майстор
дека прави нови кули, нови кули манастири.
Покачи се да ги прави, покачи се утепа се
 та си строши лева нога, лева нога десна рака.”

По спомени на стари хора, до 1940 г. в м. „Манастиро” имало останки от разрушена черква, за която не се знаело кога е строена. Там имало и един бял метален кръст, с който свещеника благославял, а миряните целували. По-късно, за да не изчезне, този кръст е бил предаден на съхранение в селската черква „Св. Троица”.
С идването на комунистическата власт (след 1944 г.) святото място бива напуснато и забравено. През 80-те години на миналия век водите на лековития извор са каптирани и използвани за водоснабдяване на селото (вече не се използват).
Днес мястото, където преди векове се е издигал манастирът „Св. Никола” е трудно достъпно, обрасло с храсти и дървата, то е потънало в пълно забвение.

Източници:
1. Борис Митев – Из историческото минало на село Голем Върбовник и района (необнародван)
2. Минчева,Калина - Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилски санджак през XV - XVII век, София, 2010 г.