Врачешкият манастир “Свети Четиридесет мъченици” се намира на около 5 км западно от село Врачеш, което от своя страна се намира на още 5 км от град Ботевград. До манастира води асфалтов път от град Ботеград, който преминава през село Врачеш.
Врачешкият манастир е построен по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9ти март, 1230г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкия манастир. В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто остава и до наши дни.
След създаването на манастира монасите усърдно преписват богослужебни книги, като преписи на Псалтир от 1559 г., Граматиката на Мелетий Смотрицки от 1666 г. и Служебник от 1673 г. се пазят и до днес в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”. През 17-ти в. във Врачешкия манастир се помещава и килийно училище. При нашествието на турците в края на 14-ти век обителта е частично опажарена. При набезите на кърджалийските турци през 18-ти век, обаче, манастирът е сринат напълно и потъва в забрава до 1890г., когато според предания Богородица се явява на местен младеж, Атанас Якимовски, докато пасял стадото си под манастирската круша. Богородица му показва мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо недалеч от манастира и му поръчва да възстанови обителта.
След като младежът споделил видението си със селския свещенник, отец Петър Цанов събрал съселяните и направил разкопки, при които са открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица. Предполага се, че иконата датира от 17-ти век.
През 1891 г. върху основите е построена скромна църквичка от най-известния майстор в Благоевградския край по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно възразжда функциите си като мъжка обител, а от 1937 г. се превръща в девическо общежитие.
По настоящем  манастирът е ограден от висока зидана ограда, а вътре се съблюдава строг ред. По-голямата част от манастирските сгради са реставрирани и в отлично състояние, а храмът е реконструиран и вече напълно завършен. Манастирът е изключително красив, за което особено допринася поддържаната му градина и изобилието от цвятя и растителност в целия комплекс. Не би било преувеличено да се каже, че тук могат да се видят истински постожения на градинарското изкуство.
В близост до манастира, само на около 20-30 мин. пеш по горска пътечка се намира лековитото аязмо, което Богородица посочила на овчаря, а над манастира, на 1 км западно от Врачеш се намира крепостта "Градище" или както е известна още – Чешковград. Крепостта е непристъпна, обградена от стръмни скали. Единственият начин, по който можете да стигнете до нея е малката, тясна пътечка тръгваща от манастира.