Средновековният манастир - крепост „Св. Троица” се намира югоизточно от гр. Враца, на юг от кв. "Медковец", срещу Химическия комбинат, в местността „Манастирски дол”. Обителта е разположена в подножието на удивителните скални образувания на Врачанския балкан, на левия бряг на рекичката протичаща през дола, водите на която малко по-нагоре образуват живописен водопад.
История:
Манастирският комплекс е проучван и е отнесен по времето на Втората българска държава (XII-XIV в.). Този манастир е тясно свързан с историята на гр. Враца и по-точно с Врачанската книжовна школа. "Св. Троица" заедно с близкия манастир "Св. Иван Пусти" край Бистрец и други по-малки, образували един мощен духовен център. Тук са писани и преписвани книги, манастирът е осъществявал жива връзка с просветните средища в района - Долна Кремена, Влашко село (дн. Царевец), Долна Бешовица, Камено поле, Черепишкия и Етрополския манастир и др.
Врачанският манастир "Св. Троица" е действал и през тъмните векове на турското робство, когато е спомагал за поддържане будно народностното съзнание на българския народ. За него се разказват различни легенди и предания. Една от тях е свързана с хайдут Коло, чиято дружина охранявала манастира и чийто гроб се намира над комплекс "Хъшове".
По вероятност манастирът е разрушен и ограбен от кърджалиите предвождани от Осман Пазвантоглу в края на XVIII в. началото на XIX в., когато се опитват на няколко пъти да превземат Враца. Тогава пострадали много села наоколо, били разорени църкви и манастири (Веслецки, Хърлецки и др.).
Книжнина:
Днес, за да напомнят разцвета на някогашната обител, са останали няколко ръкописни книги. Една от тях представлява сборник от молитви, слова и часослов от 1605 г., написан от дяк Драгул от Камено поле. А в миней от 1609 г. същият дякон споменава: "….. по настоянието на духовника игумен Варлаам в „Света Троица” , близо до град Враца". Друг книжовник, който е работил в манастира по същото време (вероятно заедно с Драгул) е Йов Шишатовац - от него има подписан миней от 1608 г.: „... с труда и настоянието на кир игумена йеромонах Варлаам и от ръката на многогрешния Йов Шишатовац”. От същата година има още един миней, който обаче не е подписан, предполага се, че също е на Йов - поръчителят е отново игуменът Варлаам. В приписка на първия лист на Черепишкото четвороевангелие пък е отбелязано, че то е писано в 1616 г. от монах Даниил (прочут книжовник от Етрополския манастир), също така в манастира "Св. Троица" - "..тигда бе митрополит Търново града Гавриил". На този митрополит майсторите Никола и Пала от манастира "Св. Иван Пусти - Касинец" са направили един изящен владишки жезъл. Те са изработили и обкова на Черепишкото евангелие - 1612 година.
Архитектура и текущо състояние:
Понастоящем зидовете на манастира още личат, обрасли са с бурени и храсти. Наоколо се среща тракийска и късноантична керамика, свидетелстваща, че мястото е било обитавано преди хилядолетия. По-нагоре, сред причудливите скални зъбери има тракийско светилище.
Манастирът е бил ограден с крепостен зид, граден от полуобработени камъни, споени с червен хоросан и вътрешна сантрачна система. Затваря пространство във формата на трапец. Западната му страна е запазена на височина до 3 м. По източната се виждат контрафорси, изградени от ломени камъни споени с бял хоросан - явно преправка. Вътре в затвореното пространство, личат основите на църква (суперструкция до 0,50-0,60 м). По план е еднокорабна, едноапсидна , с почти квадратен притвор. Отвън по апсидата личат преправки.
За жалост, старинният манастир "Св. Троица" е бил доразрушен и в по-ново време. На територията му е изграден каптаж и точно през църквата минава водопровод за питейна вода....
Тръгвайки по пътеката, северно от манастира, се стига до малка височина, където личат основите на кръгла кула,която според преданието била часовникова. Малко по на север е така наречената "Червена пещера", от която, в миналото майстирите-грънчари вадили глина и използвали за направата на съдове. Пътеката продължава нагоре към върховете на Врачанския балкан и свършва при карстовия извор Женската вода и Светигорски камък.
Източници:
1. Димитрова Д. Археологически паметници във Врачански окръг, София, 1985
2. Бележки на български книжовници X-XVIII в., т. 2, София, 2004 г., № 258.
3. Кирил Андровски - Рарушеният манастир "Св. Троица"., В: Свети места - Църквите и манастирите във Врачанския край, Враца, 2009 г.