Батулският манастир се намира в планинска пустош на 2,5 км югоизточно от с. Батулци и на десетина км от гр. Ябланица, община Ябланица, където някога се сливали централните пътища от София и Пловдив за Никопол и Ловеч.
Манастирът е изграден между две била върху умерено полегат склон с източно изложение близо до затлачената „Манастирска бара”, в която според легендата е удавен игуменът при унищожаването на манастира.
Над обителта извисява ръст скалният масив „Венеца” с останки от тракийска крепост и некропол (VI-V в. пр. Хр.).
През робството районът е вакъфска собственост и предоставените известни фискални облекчения дават възможност за възникване и процъфтяване на духовен живот. От Батулския манастир произхожда един ръкописен Празничен миней с избрани служби от Постния и Цветния триод, преписан от свещеник Георги през 1646 г. (сега в музея на Свищов, № 152). Същият свещеник и мирянинът Съботин са вписани в Етрополския поменик-кондика (София, Народна библиотека, № 1017, л. 50б) в средата на XVII век. По всяка вероятност преписвачът е учил в Етрополския манастир "Св. Троица", който е най-голямата книжовна школа в Северна България през XVII в.
Основите на манастирския храм, полузаровени в земята, са от местен варовик и бял хоросан и имат размери: дължина ок. 8,5 м, ширина 3,6 м, дебелина 1,7 м и средна височина днес 0,8 м. От двете страни на олтарната апсида сега липсват ниши за проскомидия и дяконикон. Ролята на престолен камък се изпълнява от базата и част от тялото на антична колона, донесени преди векове от Зл. Панега. Горният камък (”мензата”), колкото и странно да звучи, има кръгла форма и е натрошен преди 50 г. от иманяр.
В музейния кът на Батулци се пазят миниатюрни фрагменти от открити тук стенописи. Иван Велков и ползуващите неговото проучване историци заявяват, че църквата на Батулския манастир се отличава с полукръгъл притвор. Но след като се потърсят паралели на този уникален архитектурен феномен, появяват се съмнения в достоверността на горното твърдение. Кръгли нартекси притежават само три храма в нашите земи – „Св. Никола” при с. Конска (Брезнишко), „Св. Петка” при с. Пенкьовци (Трънско) и „Св. Козма и Дамян” на Гигинския манастир (Брезнишко). Трите притвора са строени в края на XVIII или началото на XIX в., а църквата на Батулския манастир е разрушена към 1690 г.,по предания от ислямизираното население в района и по всяка вероятност не е възстановявана по-късно.
След повърхностно разчистване на терена историците се уверяват,че въпросната особеност не е кръгла нартика, а полукръгла южна апсида с ширина 1 м и дълбочина 0,5 м, след която южната стена продължава на запад. Очертанията на притвора се губят и могат да се проследят само при разкопки. Заслужава отбелязване, че понастоящем на южната конха не отговаря апсида на северната страна, което може би се дължи на срутване и преработка на част от конструкцията в ново време за нуждите на селския оброк „Св. Никола Летни” (името „Св. Атанас” е бързо забравено). Полукръглите странични апсиди поставят този храм в дълга поредица от подобни култови сгради в Западна България (XVI-XIX в.). Според Иван Велков в развалините на манастира са намерени монети от Дубровник.

Използвана литература:
1.Stefanov, P. Un scriptorium inconnu de la region de Teteven au XVIIe siecle/Батулски манастир. - Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1981, № 2, с. 103-112, 2 ill.