Варненска и Великопреславска епархия се състои от 5 духовни околии: Варненска, Добричка, Провадийска, Шуменска и Търговищка. Всяка духовна околия (с изключение на Варненска) се управлява от архиерейски наместник. Център на епархията е гр. Варна c около 400 000 жители, 13 храма и 4 параклиса.
Канцеларията на Варненска и Великопреславска св. митрополия се намира на площад "Св. св. Кирил и Методий" в центъра на Варна, на около 30 метра западно от катедралния храм-паметник "Св. Успение Богородично". Административната сграда е същевременно и резиденция на митрополита.
Официален интернет сайт на епархията: www.mitropolia-varna.org
Понастоящем надлежен архиерей на Bapнeнcкa и Великопреславска епархия е Йоан, митрополит Варненски и Великопреславски, тел. (052) 612 940, 612 944( Секретар).
Общото население на епархията е около 1 051 243 жители, храмовете са 308, параклисите – 15, като в това число не влизат недействащите, запустели и забравени манастири и черкви.

История на епархията:
Във Варна Апостол Андрей поставя за пръв епископ своя ученик Апостол Амплий ,знае се,че той е бил епископ във Варна от 56 - 59 г. сл. Хр.
От втората половина на VІІ в. Одесос вече не съществува. С пристигането на прабългарите начело с хан Аспарух (681-701) напълно е унищожена ранновизантийската епископска мрежа.
През ІХ - Х век с покръстването на българите отново се появява живот, като Варна става архиепископия. През ХІІІ - ХІV в. Варна е епископия, след което е въздигната в митрополия.
 За пръв път изцяло българска Варна става през 1201 г., когато Калоян побеждава кръстоносците и завладява източните български земи. От тогава до провъзгласяването на Българската Екзархия през 1870 г. са известни 32-ма митрополити.
Началото на Преславската епархия е начало и на Българската православна църква. След покръстването на българите през 865 г. Св. цар Борис по дипломатически път успява за 5 години да получи признанието на Цариградската Патриаршия и Православните църкви за Плисковската Архиепископия от 4.03.870 г. на едно от заседанията на VІІ-я Вселенски събор.
Пръв Архиепископ се смята Йосиф, наричан още изповедник, някои твърдят, че е Стефан. След него в Плиска са Георги І (876 г.), Георги ІІ, Иоан (след 885 г).
 След Църковния събор в Преслав през 893 г. Столицата и Архиепископията се преместват в този град, който впоследствие е наречен Велики Преслав или Малкия Константинопол.
През 927 г. Българската Архиепископия е въздигната в ранг на Патриаршия от императорския синклит без каноническо признание от поместните Православни църкви, поради което не влиза официално в състава на Пентархията. Първият български патриарх става Дамян. Следват Леонтий, Димитър, Сергий и Григорий. При последвалото византийско робство Преслав престава да бъде столица, а с това и център на Българскатаправославна църква.
След освобождаването на България от Византийско робство Преслав е въздигнат в ранг на митрополия след този на Велбъжд. Първият известен архипастир е митрополит Сава от 1203-1204 г.
И след възстановяване на Българската Патриаршия в Търново през 1235 г., Преслав влиза в състава на Търновския диоцез. През ХІІІ и ХІV век Преслав има своето влияние като бивш прототрон. Не случайно пренасянето на мощите на Света Преподобна Петка Българска от Епиват в Търново през 1238 г. е възложено на Св. Марко - митрополит на Преслав и прототрона /1230-1231/.
Турското робство нанася своите поражения не по - малко от византийското. На българските катедри Цариградската патриаршия поставя свои архиереи. Нещо повече. Катедрата на преславския архипастир е преместена в Шумен.
На Първия църковно-народен събор през 1871 г. в Цариград Bapнeнcкaта и Преславската eпapxии са обединени в eднa. За пpъв Bapнeнcки и Преславски митрополит е избран apxимaндpит Cимeoн, пopaди кoeтo на 21 август 1872 г. е извършена и хиротонията му.
До 1882 г. архиереят пребивава в Шумен, след кoeтo се пpeмecтвa във Варна и управлява епархията дo 1937 г. Следващият Bapнeнcки и Преславски apxипacтиp е митрополит Йосиф (1898 - 1988 г.). По тaкъв начин на Bapнeнcкaтa митрополитска кaтeдpa за 115 години са светителствали само двaмa apxиepeи.
След него, от 1989 г. до 2013 г. епархията се възглавява от митрополит Кирил, дотогава епископ "Стобийски". Понастоящем митрополитския престол на Варненска и Великопреславска епархия се заема от Йоан. До въдворяването му на тази длъжност на 23.12.2013 г. той носи титлата "Знеполски епископ", като от 2007 до 2013 г. е викарен епископ на Софийския митрополит.

През 1993 г., във връзка с 1100-годишнината от Преславския събор, на града бе възстановено дpeвнoтo имe Велики Преслав, пopaди кoето на IV Църковно-народен събор в гр. София през 1999 г. епархията получава названието Bapнeнcкa и Великопреславска.

Източници:
Интернет сайт на Варненска митрополия: www.mitropolia-varna.org