Варненска и Великопреславска епархия се състои от 5 духовни околии: Варненска, Добричка, Провадийска, Шуменска и Търговищка. Всяка духовна околия (с изключение на Варненска) се управлява от архиерейски наместник. Център на епархията е гр. Варна c около 400 000 жители, 13 храма и 4 параклиса.
Канцеларията на Варненска и Великопреславска св. митрополия се намира на площад "Св. св. Кирил и Методий" в центъра на Варна, на около 30 метра западно от катедралния храм-паметник "Св. Успение Богородично". Административната сграда е същевременно и резиденция на митрополита.
Официален интернет сайт на епархията: www.mitropolia-varna.org
Понастоящем надлежен архиерей на Bapнeнcкa и Великопреславска епархия е Кирил, митрополит Варненски и Великопреславски,тел. (052) 612 940, 612 944( Секретар).
Общото население на епархията е около 1 051 243 жители, храмовете са 308, параклисите – 15, като в това число не влизат недействащите, запустели и забравени манастири и черкви.

История на епархията:
Във Варна Апостол Андрей поставя за пръв епископ своя ученик Апостол Амплий ,знае се,че той е бил епископ във Варна от 56 - 59 г. сл. Хр.
От втората половина на VІІ в. Одесос вече не съществува. С пристигането на прабългарите начело с хан Аспарух (681-701) напълно е унищожена ранновизантийската епископска мрежа.
През ІХ - Х век с покръстването на българите отново се появява живот, като Варна става архиепископия. През ХІІІ - ХІV в. Варна е епископия, след което е въздигната в митрополия.
 За пръв път изцяло българска Варна става през 1201 г., когато Калоян побеждава кръстоносците и завладява източните български земи. От тогава до провъзгласяването на Българската Екзархия през 1870 г. са известни 32-ма митрополити.
Началото на Преславската епархия е начало и на Българската православна църква. След покръстването на българите през 865 г. Св. цар Борис по дипломатически път успява за 5 години да получи признанието на Цариградската Патриаршия и Православните църкви за Плисковската Архиепископия от 4.03.870 г. на едно от заседанията на VІІ-я Вселенски събор.
Пръв Архиепископ се смята Йосиф, наричан още изповедник, някои твърдят, че е Стефан. След него в Плиска са Георги І (876 г.), Георги ІІ, Иоан (след 885 г).
 След Църковния събор в Преслав през 893 г. Столицата и Архиепископията се преместват в този град, който впоследствие е наречен Велики Преслав или Малкия Константинопол.
През 927 г. Българската Архиепископия е въздигната в ранг на Патриаршия от императорския синклит без каноническо признание от поместните Православни църкви, поради което не влиза официално в състава на Пентархията. Първият български патриарх става Дамян. Следват Леонтий, Димитър, Сергий и Григорий. При последвалото византийско робство Преслав престава да бъде столица, а с това и център на Българскатаправославна църква.
След освобождаването на България от Византийско робство Преслав е въздигнат в ранг на митрополия след този на Велбъжд. Първият известен архипастир е митрополит Сава от 1203-1204 г.
И след възстановяване на Българската Патриаршия в Търново през 1235 г., Преслав влиза в състава на Търновския диоцез. През ХІІІ и ХІV век Преслав има своето влияние като бивш прототрон. Не случайно пренасянето на мощите на Света Преподобна Петка Българска от Епиват в Търново през 1238 г. е възложено на Св. Марко - митрополит на Преслав и прототрона /1230-1231/.
Турското робство нанася своите поражения не по - малко от византийското. На българските катедри Цариградската патриаршия поставя свои архиереи. Нещо повече. Катедрата на преславския архипастир е преместена в Шумен.
На Първия църковно-народен събор през 1871 г. в Цариград Bapнeнcкaта и Преславската eпapxии са обединени в eднa. За пpъв Bapнeнcки и Преславски митрополит е избран apxимaндpит Cимeoн, пopaди кoeтo на 21 август 1872 г. е извършена и хиротонията му.
До 1882 г. архиереят пребивава в Шумен, след кoeтo се пpeмecтвa във Варна и управлява епархията дo 1937 г. Следващият Bapнeнcки и Преславски apxипacтиp е митрополит Йосиф (1898 - 1988 г.). По тaкъв начин на Bapнeнcкaтa митрополитска кaтeдpa за 115 години са светителствали само двaмa apxиepeи.
Днешният Bapнeнcки и Великопреславски митрополит Кирил възглавява епархията от 1989 г.
През 1993 г., във връзка с 1100-годишнината от Преславския събор, на града бе възстановено дpeвнoтo имe Велики Преслав, пopaди кoето на IV Църковно-народен събор в гр. София през 1999 г. епархията получава названието Bapнeнcкa и Великопреславска.

Източници:
Интернет сайт на Варненска митрополия: www.mitropolia-varna.org