Свети Влас е град в Югоизточна България, намира се в Община Несебър, Област Бургас. Отстои на 10 км от Несебър и на 40 км от Бургас.
Град Свето Влас е разположен подножието на южните склонове на Емонска планина - дял от Стара планина, в непосредствена близост до брега на Черно море. Свети Влас заема северната част на залива, край който се намира курорта Слънчев бряг и вилно селище Елените.
Местоположението на Свети Влас го определя като най-бързо развиващия се и най-живописния курорт на българското Черноморие. Далече от големите градове административни центрове, днес Свети Влас е предпочитани място за почивка и релаксация.
Уникалната комбинация от море и планина обуславя изключително благоприятния климат в Свети Влас. Важна характеристика на климата е броят на слънчевите дни - 240-260 годишно.
Макър и малък, градът има богата и дълга история. Първото селище в района било основано от древните траки. По-късно, през еленистическия период, около II в. пр. Хр., със заселването на гръцки колонисти, селището се е наричало Лариса. С това име се среща чак до XIV век, когато приема името на Свети Влас - покровител на търговците, животновъд, лечител.
Новото наименование на селището е било свързано с намирлия се тук голям и известен ставропигален манастир "Св. Власий", който бил пряко подчинен на Константинополската патриаршия. Същият просъществувал до XVIII век, когато е опожарен от безбройните по това време набези на пирати. Подобна съдба сполетяла и другите четири манастира, разположени в околността на селото: "Св. Петър", "Св. Илия", "Св. Андрей" и девическият "Св. Ана". Отделни останки от тези обетели могат да бъдат забелязани и днес.
През годините на турското робство (XIV-XIX в.) са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите. Турците го наричали Кючюк манастир, а в османските данъчни регистрите е записано като село Манастир.
След освобождението от турско робство, когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество името на селището се променя на Свети Влас.
В продължение на векове и до 1920 г. местното население е било преобладаващо гръцко. В началото на 20-те години на XX век местните гърци се изселват в Западна Тракия, предадена на Гърция през 1919 г., и по-конкретно в село Чадърли, преименувано през 1920 г. на Стрими /днес в община Сапес, област Родопи/.По-малко от 10 гръцки семейства остават да живеят в Свети Влас след 1920 г.
След войните от 1912-1918 г. в Свети Влас се заселват 79 български семейства от Солунско, 29 от Гюмюрджинско, 20 семейства малоазийски българи от с. Йеникьой и от други краища на България.
През 1963 година Влас е обявен за климатичен морски курорт. Микроклимата тук е благоприятен за лечение на белодробни заболявания.
През 2006 село Свети Влас придобива статут на град с решение на Министерския съвет.
През 2007 г. в Свети Влас е открито най-голямото яхтено пристанище в България, с капацитет от 300 яхти.