Ѐнина е село в Южна България, намира се намира в община Казанлък, Област Стара Загора. Отстои на 5 км северно от Казанлък и на 40 км северозападно от Стара Загора.
Селото е разположено в северната част на Казанлъшката котловина, на около 350 м над. височина, в южното подножие на Стара планина. През селището протича Енинска рака (Стара река), която разделя Стара планина на Шипченски и Тревненски дял. В миналото водите на реката са били използвани за двигателна сила на много воденици и тепавици, а в началото на XX в. и за първата ВЕЦ в района - "Енина", функционираща и днес.
Село Енина е едно от най-големите села в областта, населението му към 2012 г. е около 2300 жители.
Произхода на името на селото се обяснява от една легенда, според която хубавата козарка Яна от село Копринка (5 км западно от Казанлък), идвала на паша с козите в подножието на планината, по течението Стара река. Козарката била запленена от красивото място, направила си кошара, а скоро и семейството ѝ се преселило при нея. Не след дълго Яна привлекла близки и роднини, които също се заселили край нейната кошара, и така се образувало селище, което впоследствие се разраснало в голямо село. От името на основателката му, селото получило името Янина, което през годините се видоизменило на Енина. Турското наименование на селото - Кечи дере (Козя река), също е свързано с основателката - козарката Яна.
В подкрепа на това легендарно обяснение за основаването на днешното село е обстоятелството, че и днес много енинци имат наследствени имоти в землището на село Копринка.
Районът на село Енина има богата история, която започва далеч преди основаването на днешното село. Първите известни заселници тук били траките, свидетелство за тяхната култура са 5-те надгробни могили.
Поради стратегическото си местоположение, намиращо се на един от проходите на Стара планина, мястото е било избрано за строеж на крепости още през късната античност (IV-VI в.). Ранновизантийска крепост е издигната в местността "Чилечито", където са открити монети от император Теодосий II (405 – 450 г.).
Крепостта "Чилечито" е преизградена през средновековието, когато продължавала да функционира във връзка охраната на пътя Енина - Трявна - Търново. Съществуват предположения, че в крепостта е намирало убежище населението на близкото средновековно селище Потука.
Според местни легенди, през средните векове в околността на селото е имало два манастира - "Св. Никола" (Летни) и "Св. Троица", като последният бил много прочут. На тези свети места населението от незапомнени времена правило молебен и събор.
За старинността на селището свидетелства и средновековната църква "Св. Параскева", която според преданието била построена през XIII в., на място, където по време на шествието (за Търново) пренощували мощите на Св. Параскева Епиватска (Българска).
Първите писмени сведения за село Енина са турските данъчни регистри от 1477 г., където се споменава под името Кечи Дереси Кюберал. В един ферман, който разрешава възстановяване на църква, издаден от султан Сюлейман II в 1691 г., се узнава, че село Кечи дереси (Енина) е чисто християнско селище.
Знае се, че по време на кърджалийските размирици (края на XVIII началото на XIX в.) селото е опустошавано на три пъти. До началото на XIX в. тук е имало две действащи църкви ("Св. Параскева" и "Св. Георги") с шестима свещеника, които "книга знаяха, тѪй пѣнiе просто и умилително". Кърджалиите изгорили и двете църкви около 1804 г., като "Св. Параскева" е възстановена (в днешния си вид) през 1814 г., а "Св. Георги" едва през 1837 г.
Жителите на Енина запазили будно българското си самосъзнание през тъмните векове на османско робство. Свидетелство за това са, както двете функциониращи тогава църкви, в една от които ("Св. Параскева") е открит един от най-старите старобългарски писмени паметници - Енинският апостол от XI в., така и ранно основаното училищно
дело. Първото училище в Енина е основано през 1814 г. в дома на Хаджи поп Иван, като последният и неговият син Богдан, който по-късно станал известен с името архимандрит Онуфрий Хилендарски, били първите учители. Архимандрит Онуфрий Хилендарски е най-известната и просветена личност раждала се някога в Енина, той заема видно място сред духовните будители на само за Казанлъшкия край, но и за цяла България. Друг благодеятел и радетел за просветното дело в Енина е роденият тук монах Хрисант, който възражда в 1833 г. унищоженото от кърджалиите училище.
В 1850 г. в Енина се открива и девическо училище с 30 ученички, а през 1869 г. е създадено читалище „Братство”.
Поради стратегическото си местоположение и красивата природа, село Енина е привличало вниманието на множество пътешественици, историци, географи, които при посещението си на Казанлък са идвали и в китното селце. Кечи дере (Енина) е посетено през XVI в. от турския пътешественик Евлия Челеби, който го описва като турско-българско село с джамия.
В 1878 г. селото е посетено от Петко Р. Славейков, по негово описание крепостта „Чилечито” е имала „двойни зидове”, каквито днес не се виждат.
През 1837 г. , по време на строежа на църквата „Св. Георги”, селото е имало около 450-500 къщи, като турското население било 4-5 пъти по-малко от българското. В навечерието на Освобождението (1878 г.) село Енина наброявало около 650 къщи, от които само 60 били турски.
Според преданията, по време на Руско-турската война (1877-78 г.) тук се подвизавал един опълченец на има „Иваното”, който организирал народна милиция от енинци, с помощта на която той избивал турското мъжко население на селото. В резултат на това след края на войната останалата част от турското население се изселила по околните села. От тогава и до днес село Енина си е останало чисто българско.
От край време енинци са били известни с трудолюбието си и напредничавото мислене, ето каква харектиристика им дава Чудомир през 30-те години на XX в.:
"Енинци са предприемчиви, ловки, упорити, будни и много трудолюбиви. След като приберат плода от земята си, изорат и посеят през есента, по-голямата част от околните селяни забучват ръцете си в пояса и почват да бистрят политиката , като почнеш от октомврий, та до март. Енинецът това не прави. Той си уреди всичката работа с нивите и след това грабва торбата и тръгва на друга печалба. През лятото е земеделец, а през зимата е или абаджия, или воденичар, или търговец на всевъзможни стоки, или е контрабандист, ала празен не стои. ...той бързо се култивира, "отраква се" и се издига над общото селско ниво".
Като, че ли и днес енинци потвърждават това описание, селцето им е чисто и спретнато. Още с влизането те посреща добре подържаната сграда на кметството и новоизградената часовникова кула в старинен стил, превърнала се в символ на селото.
Освен гореописаните забележителности Енина може да се похвали и с чудесният хотелски комплекс "Пъстървата", където по всяко време се предлага прясна и вкусна пъстърва.
Празникът на селото се провежда на Петковден (14 октомври), когато задължително се прави и празничен курбан, около който се вие весело всеобщо хоро.
Източници:
1. Пюскюлев, Н., Стогодишнината на църковата "Св.вмч.Георги", с.Енина, Казанлъшко, Казанлък, 1937 г.
2. Енциклопедия на България, т. 2, изд. БАН, 1981 г.