ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Златица
 

Изглед на град ЗлатицаЗлатица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е административен център на Община Златица.Разположен е на 4 км северозападно от гр. Пирдоп.
Златица се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора,както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета - Златишко-Пирдопско поле.Средната наморска височина на градчето е 696 м.Центърът на града
Северозападно от Златица започва Златишкият проход-един от основноте проходи на Стара планина,свързващи Севена с Южна България.
Населението на града към 2010 година е 5 202 жители.
Първото селище в района на днешния град е датирано още от трако-римската епоха.Намерените при разкопки оръдия на труда и други находки говорят, че селището е съществувало още през античността.Има предположения,че римското му наименование  Ulpia Aurea,което произлиза от думата „злато“, тъй като северно от града, под старопланинския връх Свищи плаз, са съществували галерии, в които римляните са добивали ценния метал.По-късно българите запазват същото име,но със славянският му еквивалент "Златица".
През селището е минавал античния път Сердика — Суб Радице — Августа Траяна (дн. Стара Загора).
Поселението под сегашния град е унищожено в средата на III век,по времето на големите готски нашествия.
Кръстовидната раннохристиянска църква от V в. в близкото до Златица село Църквище (Клисе кьой),говори че тук и през късната античност е имало живот,при това не какъвто и да е.Наличието на два християнски храма(Еленската базилика и въпросната църква) с внушителни размери,навежда на мисълта,че районът на Златица-Пирдоп се е изявявал като един значителен християнски център.Разгледаните паметници са свидетелство за непрекъснатост от V – VІ в. до края на ХІV – ХV в. на строителната и култова християнска традиция.Те са и своеобразен материален израз на икономически просперитет в този регион, особено през ранновизантийската епоха (V – VІ в.).  
За  присъствието  на човешка дейност през средновековието свидетелстват няколкото крепости разполжени по височините из околността на Златица.Една от тези крепости е "Калето",намираща се северно от града,разположена на връх Голеш.Останките от крепостните ѝ стени все още могат да се забележат.
Първите писмени сведения черпим от известната Виргинска грамота на цар Константин Асен (1257-1277),в която се споменава селището Златица.
През времето на Второто българско царсво градът е бил административен център.Той оказва силна съпротива срещу турската инвазия и пада под робство години след завладяването на тогавашната столица Търново.
За прохода (Златишкия или Кашана) и селището съобщава и византийският летописец Дукас, посетил Златица през 1445 г. Край него се е провела известната в историята Златишка битка между войските на унгарския крал Владислав III (Варненчик), трансилванския войвода Ян Хуниади и сръбския княз Георги Бранкович срещу турците.
Часовниковата кула - символ на градаВ османската империя Златица е център на кааза,в турските документи се среща под името Излади.Поради голямото стратегическо значение на Златица турците настаняват в Златишкото поле турски военизирани заселници (спахии), готови по всяко време да се отзоват на призивите на султана за военен поход.
От един каменен надпис,намерен от проф.Константин Иричек през 1883 г. пред полуразрушената тогава турска гробница (тюлбе),става ясно,че през 1571 г. българи от Средногорието са разбили изпратените срещу тях турски войски начело с известният турски пълководец Орхан и техен национален герой, който е посечен и умира в битката.От този надпис става ясно, че близо 200 години след падането на България под турско робство, златичани са разбивали изпращаните срещу тях турски войски и са обезглавили националният им герой Орхан, или както е бил известен „Баш Хит”, което на български означава „голям юнак”.По-късно,за определн периодот врме,Златица е преименувана в чест на турския герой Орхан в Башхитово.
По време на робството в района действат и много хайдушки чети.Народните песни все още помнят имената на Стоян Братоев, Детелин воевода, Мануш воевода и Рада воевода.
Златишката църква "Св. Георги"През Възраждането Златица претърпява икономически разцвет. Основният поминък на населението бил скотовъдството и свързаните с това занаяти.Градът бил един от основните снабдители на Османскат империя с овче месо и голям производител и износител на вълна.
Архитектурен паметник от периода на турското робство и днешен символ мна града е часовниковата кула,построена през 1777 г.
Икономическият подем се отразил и на духовния, и културния живот в града.В началото на XIX век започнало да функционира килийно училище.През 1859 г. е построена православната църква “Св. великомученик Георги”,въпреки че българите били малцинство в Златица.
МетохътПрез 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава един от многобройните си тайни революционни комитети.
След освобождаването от турска власт на 3 януари 1878 г. градът е почти опразнен от избягалите турци.Надошли много преселници - българи от Македония и от други краища. Златица постепенно западнала поради липсата на пазари за занаятчийските си стоки, но впоследствие скотовъдството и земеделието я тласнали отново напред.
Неразривна част от историята на града е и Златишкия манастир "Свето Възнесение Господне",намиращ се северно от Златица в полите на Стара планина,при извора "Спасово кладенче".От незапомнени врИсторическият музейемена на 40-тият ден след Великден,в деня на Възнесение Господне, хиляди хора идват при манастира. От няколко години този ден се празнува най-тържествено като празник на града.
В околностите на Златица има още две свети места,това са параклисите “Свети Кирик и Юлита” и “Света Петка”.



 



Златишки манастир "Възнесение Господне"

Златишкият манастир "Вознесение Господне" е разположен е край буен карстов извор в южното подножие на Златишко -Тетевенска планина от Средна Стара планина, в северните покрайнини на Злати...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"