Миланово е село в Западна България. Намира се в Община Своге, Софийска област.
Селото е разположено в Стара планина, по Искърското дефиле, на обширно плато в южната част на Врачанската планина на 800 м.н.в. На юг землището му започва от река Искър (при гара Лакатник), на север граничи със землищата на селата Згориград, Лютаджик, Горна Бела Речка, на изток със селата Оплетня и Очин дол, а на запад границата му продължава да е със с. Горна Бела Речка, като от местността "Равнио камик" започва границата със с. Дружево през Стръмната ливада, Червената зареда, Мушатски дол, Батина полена и по дола на р. Пробойница до р. Искър, където граничи със селата Губислав и Заноге. Селото е пръснато на махали (Гувна, Мъжев дел, Лак, Мрамор, Ръжиша, Старо село и Свражен), разположени от 300 м до над 1000 м над морското равнище.
Преди 1950 г., когато е преименувано на родения в него септемвриец Милан Петров Трупльов, селото се е казвало Осиково. Името "Осиково" идва от дървото осика (трепетлика).
Периода на преселване и създаване на с. Миланово (Осиково) не е изяснен напълно. Има следи, че землището на село Миланово е населявано от най-ранно историческо (праисторическо) време. Предполага се, че в пещерите край река Искър, “Темната дупка”, “Калугерски дол”, “Свинската дупка” и др. в далечни праисторически времена са обитавани от хора. От рудниците в Герана, Виля глава и Боева могила е добивано руда, която е откарвана за преработка в мина Плакалница. В местността "Мушат" е претопявана руда (личи зид и черна земя". Имена на местностти като "Градището", "Църквище", "Свети Кирик" и др. говорят, че в района на селището е имало живот през отделни исторически периоди. В рудниците из района са намирани случайно чукове, копия от разни епохи и монети.
В землището на селото се намират останки от средновековна крепост, която жителите на Миланово (Осиково) я наричат "Градището". Феликс Каниц пише за нея, като я споменава с името "Осиковоско градище". Старите хора разказват предание, че е паднала под турско робство петдесет години след Видинското царство.
Първоначално селото се е формирало в скрито долинно място, където хората са намерили по-голяма сигурност от турците и климатът е по-благоприятен за живеене. Съществува предание, че селището в местността Старото село е основано след падането на България под турско робство, от преселници от някакво село Осиково в Родопите (Западна Тракия).
От този период е средновековната черква "Света Богородица" в махалата Старо село. За жалост, въпреки че реставриран по проект с европейски средства, в момента храмът се намира в недобро състояние и продължава да се нуждае от реставрация.
В района на Миланово са останали много топоними свързани с християнството. Тяхното наличие е красноречиво доказателство за отклешната верска (християнска) принадлежност на местното население, както и свидетелство за изключително българския характер на селището, запазен през цялото османско робство. До голяма степен в запазването на българщината играе присъствието на войнуци - привилегирована прослойка българи, които в замяна на службата към султана ползват определени привилегии и съответно разполагат с повече средства, част от които насочват за изграждането и поддръжката на християнски храмове, каквито според податките е имало няколко в района на селото. В границите на селското землище са известни множество свети места - имена на местности и оброчища:
- Черква в местността "Църквище" – останките ѝ са съществували почти до средата на ХХ век. Сега личи само мястото и могат да се видят камъни от градеж. В близост са намирани предмети от църковна утвар – кръстове, части от свещници, кандила и др.;
- Манастир и параклис „Св. Кирик” – на южния склон на Могилата под м. "Св. Спас", където живеели Кюовци. На същото място е имало кладенче, което през втората половина на ХХ в. е каптирано и отведено с водопровод на Буров валог;
- Манастир „Св. Врач” в м. "Свражен" – последните следи от него са заличени при прокарването на шосето в Искърския пролом през 40-те год. на ХХ в. Намирал се там, където в момента е Дома за хора с психически заболявания до р. Искър. Казвал се е „Св. Врач” и според местно предание, името Свражен идва от името на манастира;
- Светилище в м. "Чучуверката" – светата обител, според стари жители на селото, се е намирала там, където се събират двата дола – Коритски и Сапачур. Мястото е близо до Побратовец и
Свражен. Има останки от градежи;
- Християнско светилище на Градището – намирало се е на входа на Градището. След 1950 год. хълмът е залесен с иглолистни насаждения. При копане на дупките са откривани гробове с човешки скелети, погребани по християнски обичай;
- Два стари оброка в Старо село – м. "Кръсто" - най-старите оброци, за които се знае. Намирали са се под и над селото – днешната махала Старо село. Поводът за възникването им е чумна епидемия и до днес се разказва за обредното заораване на селището с бразда, направена от двама братя близнаци с два вола - също близнаци. Ритуалът се свързва с клетва никой от тях да не се изселва. На мястото са били поставени кръстове, при които са извършвани обредни практики, с цел предпазване на хората и стоката от различни болести и беди;
- Оброк „Св. Спас” на Могилата - разположен на най-високото място в близост до селото. Обслужвал се е от фамилия Кюовци на Спасовден, когато, до средата на ХХ в., се правел събор посрещали се гости, свирела музика;
- „Канин оброк” – в махала Ръжища, намира се в м. "Могилката" до стара круша, където е поставен оброчен кръст. Обслужван е от фамилия Канинци. През 1999 г. живеещите в махалата решили да възстановят оброка на Кръстовден по стария календар (29 септември);
- Оброк „Св. Троица” - намира в м. "Троица". Обслужван е от фамилията Пандовци. По време на Втората световна война и след 1944 г. службата е прекъсната. На мястото е имало каменен кръст, който през 60-те години на ХХ в. е счупен и захвърлен в храстите. Днес кръстът е възстановен и няколко години на оброка отново се служи;
- Оброк в м. "Влаов кръст", наричан „Кръсто” - служело се е, според някои от нашите информатори, на Илинден от фамилията Влаовци, затова и местността се нарича така. Оброкът е бил обозначен с дървен кръст;
- Оброк на Богородица при Керефеовци – „Керефейски оброк” - на мястото някога е имало хан, описан от австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц. Бил е обслужван от фамилия Глухчовци. На мястото е имало голям каменен кръст, който изчезнал в края на 60-те години;
- „Сульов оброк” – в местността Горни кладенец – Сульово равнище. Обслужван от фамилия Сульовци на Петровден. След 2000 г. оброкът временно е възстановен, но поради това, че няма кой от фамилията да го поддържа, отново е изоставен, макар в селото да се вярва, „че възстановен и отново изоставен оброк носи нещастие.
Както във всички български земи и тук е имало борба против поробителите. В района е хайдутствал Вълчан войвода. Други мъстители са били Исмо Ружин, Дели Петър и Стамболията. По време на кърджалийските нападения през 1800 г. Софроний Врачански преминал подгонен Врачанския балкан. Спрял при овчарите при Войводин валог, където бил нахранен, преоблечен и придружен до преминаването му на
р. Искър на път за манастира "Седемте Престола". От тогава и по този случай местността се нарича "Войводин валог". През 1876 г. четниците от разбитата Ботева чета били посрещнати от осиковски овчари и козари, нахранили ги и проводили към р. Искър.
По време на отоманско робство не е имало случай на заселване на турци в селото. Присъствието им е било основно при събиране на данъци.
След освобождението на България, Миланово (Осиково) се застроява близо до основния път за Враца и Вършец в местността "Гувна", а първоначалното селище се превръща в махала "Старото Село". Възникват общо 7 (седем) махали и през двайсетте години на ХХ век селото достига 3000 жители. В същия период е имало и две функциониращи училища. Днес (2018 г.) селото наброява под 400 души, а махалата Старо село вече е запустяла.
Източници:
1. Динова, Цветана и Жъльов, Илия. От началото към вечността (книга първа и втора), ИК „Славина“, 2013, 2015 г;
2. Тодорова,Калина, Павлова, Силвия. „Оброци и оброчна дейност в Искърското дефиле“ - специализирано проучване по проект: “Храмът на родовата памет“;
3. Уеб сайт на село Миланово – http://milanovo-sf.bashtina.org/