Село Меча поляна е в списъка на заличените населени места на България.Селцето е разположено в приказно-красива вътрешнопланинска котловина,по южните склонове на Понор планина.
За Мечата поляна се тръгва от едноименната спирка по римския път зад Санаториума за туберкулозно болни в село Искрец.Минава се през западната махала на село Добърчин,римляните така са направили трасето,че са го отклонили в една долина и са го вкопали по десния бряг на реката,която тук наричат Сирищна.След около 1 км римския път виещ се над дълбока пропаст с отвесни скали,стига да една райска долина,там е разположено селцето Меча поляна,на около 1000 м. н. в.
Мечата поляна е наречена така заради Мечата Зимевица(пещера) в една пещера над селото.Твърдят,че навремето там са зимували мечки,през пролетта излизали с мечетата си на слънце на поляната.Пещерата е доста дълбока(142 м),сравнително е топло в нея и в дълбините й се чува подземна река.
От останките в земището на селото-римския път,очертанията на крепост и старинните находки,които селяните са намирали,може да се каже,че днешното село е наследила доста старо селище,което според местното предание се е наричало Сребърника.Не се знае кога е основано сегашното село,най-вероятно първите му заселници са дошли тук,високо в планината, за да се спасят от турските зверства.За това,че селището го е имало през средновековието свидетелства старата средновековна черква в гробището,името ѝ не се помни.
Първите писмени сведения за селището са от 1447 г.,споменава се  като "Мече полене"
Сега селото е напълно обезлюдено,само през топлите месеци тук идва да живее едно семейство и някой друг сетил се за корените си.