Костинброд е град разположен в Западна България, Софийска област,център е на Община Костинброд.
Градът се намира на около 6 километра северозападно от гр. София в Софийската котловина. През него минават две реки — в северната част река Блато, а в южната — река Белица, притоци на река Искър.
Към 2010 г. градът наброява 11 875 жители.
Костинброд е известен с минералните си води още от римско време. Южно от него в покрайнините му е минавал античният трансбалкански диагонален път за Константинопол.В местността "Изворо", срещу днешния завод на Кока-Кола, е имало римска баня, чиито останки личат и до днес.
В близост до града се намира късно-римската резиденция Скретиска (palatium Scretisca),за която изследователите предполагат,че е била предпочитаното място  от император Константин Велики при посещенията му в Сердика,и че тя е възникнала именно като императорска резиденция.Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция Сердика. Не се изключва и възможността palatium/praetorium Scretisca да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343 г.).
Резиденцията е най-забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата ѝ Сердика (Serdica) и най-голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от Античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4,5 дка, с градина (hortus) и монументални входове.Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V в. е пострадала и Сердика.
На около 1000 м югоизточно от резиденцията се намира пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca),която вероятно е възникнала за нейното обслужване с основно предназначение taberna – странноприемница с няколко помещения и вътрешен двор. Scretisca се споменава в пътеводителя Hinerarium Burdigalense (333 г.).Намерените тук най-ранни монети са от времето на император Константин Велики.
Изграденото от римляните по-късно е било наследено от византийците.Ранновизантийско укрепено селище Кратискара запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca, а при изграждането му са преизползвани останките от по-ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI в. сл. Хр., упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски.
Животът на византийското селище вероятно е прекъснал при славянските нашествия в края на 70-те г.-началото на 80-те на VI в. сл. Хр.До наши дни са запазени ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения.
Няма сведения дали селището е продължило съществуването си след основаването на Българскат държава.
Според преданията днешният град Костинброд.Там направил крайпътна кръчма, като мястото станало любимо за много търговци, пристигащи в столицата. Хората започнали за по-кратко да го наричат Костинброд, вместо „на брода при Коста“. Постепенно е било създадено село Костинброд. Днес центърът на тогавашното селце се намира на изток от Ломски път.  е основан от човек на име Коста, който много отдавна се заселил до брода през р. Белица (сега при влизането в града от посока София).
Най-вероятно по време на турското робство е създаден близкият Шияковски манастир "Св.Архангел Михаил".През 1871 г. в манастира,по инициатива на тогавашния му  игумен Генадий Ихтимански, пристига Левски, където с няколко души слагат началото на Тайния революционен комитет в Костинброд.От няколко години обителта се възстановява,за целта се събират средства от дарения.
Забележителност и гордост на града е и величествено извисяващата се църква "Св.Св. Кирил и Методий".Храмът е най-големия в селищата, намиращи се непосредствено до София. Данните, взети от регистъра на Софийската Св. Митрополия сочат, че основният камък на храма е положен през 1905 г., а на 24 май 1907г. тогавашният Софийски митрополит Партений освещава новопостроения Божи дом.
Картата на старините не би била пълна, ако не се споменат двата параклиса, останали също от незапомнени времена и скътали ценни данни за миналото на Костинброд. Единият от тях се намира в местността “Пасището “, източно от Шияковци, а другият е в местността "Балван" и е известен под името “Св.Петър”, а сред населението - “Църквето”.
През 2003г. в кв. Маслово е открит новият храм  “Св.Николай Мирликийски Чудотворец”,построен на мястото на старата църква с доброволните дарения на местното население.
През годините на социализма идеята за Костинброд е била да се превърне в голям град. Затова селцето било обединено със съседните села Шияковци и Маслово (днес квартали на града).
Поради близостта си със столицата, след 1990 г. градчето се утвърждава като добро място за инвестиции.На територията на общината има над 17 малки и средни предприятия в областта на хранително-вкусовата промишленост.
При наличието на толкова старини,преспективите на Костинброд са и в развитието на културно-историческия туризъм.По мнение на специалисти археологическите останки и особено на тези от късноримската резиденция са с изключителна експозиционна стойност. Запазеното от резиденция Скретиска е паметник на европейското и световно наследство, който след експонирането си без съмнение ще влезе в най-престижните туристически гидове.