Костенец е село в Югозападна България,намира се в Община Костенец, Софийска област.Село Костенец е разположено в подножието на Рила, на 63 километра югоизточно от София, на около 6 км южно от град Костенец и 35 км източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 м в северната до 725 м в южната част.
С население от близо 4000 души с. Костенец е едно от най-големите села в България.
Района на село костенец е наситен с богата хилядолетна история.Открити са следи от праисторическо селище в Костенец от желязната епоха,до селото - в Желавкина могила, са намерени няколко железни копия и стрели. Обитаването на костенското землище през бронзовия и железния период се потвърждава и от наличните в него гробни могили от 1300 – 1100 г. пр.Хр.Предполага се, че местността  е била заселена от тракийското племе беси.
Най-добре запазени са останките от късноримския и ранновизантийския Костенец, датиращи от края на V и началото на VI в. след Хр.Открити са останки от стар калдръмен римски път от курорта "Вили Костенец" водещ към Помоченица,предполага се ,че това е част от пътя- крепостта Гиген на Дунав до Солун.
При направените архиологически проучвания на хълма "Горна черква" на запад от селото са намерени останки от стара крепост и са разкрити очертания на раннохристиянска базилика,датирана от V-VI век.За нея в дописка от 1882 г. се знае, че на хълма над селото имало стара развалена черква с название „Успение Пресвятия Богородица” и кръстат камък с надпис 1253 г. Костенската базилика е била голяма култова сграда,по своя общ план тя се причислява към т.нар. латински тип, характерен за Юстиниановата епоха.
Предполага се ,че тази базилика е била главен храм на Костенечката епископия,просъществувала до 1666 г.,след което територията която обхващала влезнала в границите на Самоковска епархия.
Около базиликата е имало солидна стена-кале. Крепостта е била много дълга. Източната и южната й страна имали форма на кръг, а стените й откъм западната и северната страна били разположени на успоредни линии. Именно това кале спряло настъплението на османците в района. През 1372 г. многобройна османска армия, начело с Гази Балабан , обсажда крепостта на "Горна черква".Защитата бола ръководена от деспота на Костенец войводата Караоглу Янул,известен още и като Янкул Черньо.
Легендите разказват как защитниците на калето, осигурени с храна и вода, в продължение на няколко дни оказвали упорита съпротива.Но битката била изгубена, а калето разрушено до основи,част от които и днес все още се личат.Костенец е наричан от турците Гебрен Кюстендже,което ще рече,че при завземането му паднали убити много турци,даже и някакъв техен голем главатар,и в следствие от това в поробителите имало голяма омраза  към костенчани.В някои турски документи Костенец се споменава като Кяфир Кюстендже-Безверен Костенец.
Отново според преданието,след превземането на крепостта при Горна черква,българите избягали на местността,днес известна като „Гарванова ливада“,така е наречена,защото един ден като обядвали,върху софрата им паднало гарваново изпражнение,което било лоша поличба,тогава веднага прекъснали обяда и забелязали,че турците ги обграждат от всички страни.От там прибегнали към укреплението Бунара,но част от тях не успели да се спасят и били хванати при реката в плен,за това името на тази река останало Пленщица.И в Бунара българите  не могли да устоят на освирепелите турски пълчища,та най-накрая те се установили в Градището,където били на сигурно място и цели седем години се защитавали.Тогава османците прибегнали до хитрост. Три дни хранели едно магаре, без да му дават да пие вода. После го пуснали над Градището. Зажаднялото животно започнало да бие с крак по земята на това място, където минавали водопроводните тръби. Османците прекъснали водоснабдяването, а костенчани били принудени да излязат от крепостта и да се бият открито с тях.Но поради голямото числено превъзходство на турците,битката била загубена,а оцелелите български борци   се укрепили в една друга крепост,над с.Баня(днешно гр.Долна Баня),в близост до Долнобанския манастир „Възнесение Господне“.    
В източната част на селото се намира местността "Кръстите",където всяка година се организира голям събор на Гергьовден.Според стара легенда, там били покръстени костенчани.Друго преданието  свързва местността с Константин Костенечки,и че тук е имало голям книжовно-културен център.Константин Костенечки е една от най-забележителните личности на българската литература и книжовност,живее и твори в съседна славянска Сърбия по покана на сръбския деспот Стефан Лазаревич. Костенечки допринася много за развитието на знаменитата южнославянска Ресавска книжовна школа, съхранила и продължила литературното дело на Евтимий Търновски.
Други места свързани с миналото на село Костенец може да се посочат:старинният кладенец в местността "Бунара", над Костенския водопад,както и големият камък,известен сред местните като "Писан камък",върху него имало стари надписи,но за жалост преди години бил взривен от иманяри.
Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73°C и дебит около 12 литра за секунда. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.
Тези дадености са допринесли за създаванео на престижния в миналото курорт с минерални бани “Костенец баня” или още “Вили Костенец” е притегателен център за голям брой туристи от цялата страна. И дори разрухата, която осезаемо е засегнала и това райско кътче, не успява да разколебае любителите на природата, чистия въздух и минералните бани.
Културна забележителност в курорта, от периода след Освобождението са писателските къщи и вили.
В сърцето на курорта,на път за водопада, се намира хотелски комплекс “Езерото” - истински оазис за почивка и възстановяване.
На около 3 km южно от село Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец — пътни бележки“.

Използвана литература:
1.Семерджиев.Хр,Самоков и околностите му,София,1913 г.,стр.103-105
2.Смоленски епископ Нестор,Годишник на СУ“Климент Охридски“,т.94,2004 г.,стр.223