Комщица е село в Западна България, в Община Годеч, Софийска област.Намира се на 60 км от София в югозападният дял на Стара планина под южната страна на връх Ком,нa 920 м надморска вис.
Село Комщица е разположено в планинска котловина, известна като Горни Висок. Едно  красиво и живописно място, с климат подходящ за зимен (има естествени писти за ски) и летен туризъм.
Селото е кръстено на река Комщица (Височица), която минава през него, а тя от своя страна на връх Ком.
От историческа гледна точка Комщица е с хилядолетна история - съществувала е още преди новата ера. През Комщица минавал римски път Ниш–Пирот-Комщица покрай връх Ком към Северозападна България. Над селото има останки от римска крепост - Калето.
Комщица през Възраждането е своеобразен културен и занаятчийски център на региона. През 1850 г. е открито килийно училище. В селото е имало занаятчийски работилници и 5 мандри, в които се е правел балкански кашкавал с много престижни межународни награди на световни изложения.
През 1900 г. Комщица, която е център на община от седем села, има 863 жители, а през 1905 г. - 872. До 1920 година Горни Висок е в границите на България, но след Ньойския договор в България освен Комщица остават само още две височки села - Бърля и Смолча.
След прокарването на границата най-плодородните земи от землището на Комщица остават в Сърбия(натам е полето,натам е мястото,от където е идвала храната на хората), и то е силно ощетено.
На около 1,5 км северно от селото ,по поречието на р. Височица,в местността "Манастирчето",се намира малката черква от средновековния манастир "Свети Никола".Не са запазени сведения за основаването му и за духовния му живот.
В Комщица се намира черквата "Света Троица", която е обявена за национален паметник на културата.Църквата е еднокорабна, едноапсидна,изградена е от дялан камък, споен с хоросан.Реставрирани са всички икони в храма, пана, дяконска и царска двер от иконостаса, както и половината иконостас. Иконостасът и иконите са с голяма художествена стойност.Според проф. д-р Атанас Божков той е един от най-хубавите от залеза на българското Възраждане - полихромиран, позлатен и с ажурна резба, като цяло е с великолепна цветова хармония. Иконите са от самоковски майстори. Царският ред икони са от Никола Йованов (Образописов) от 1872 - 1873 г.
Според Евдокия Филова те се отличават с високо ниво на изпълнение, тържествени и стилни, с точен, ясен и изискан рисунък. Иконите са монументални и забележителни, както по своя единен стил, така и по домогването на художника до новото течение, което настъпва в българското религиозно изкуство.
На 06.07.2008 г. е осветена новата камбанария, която е построена на мястото на старата, като архитектурния стил е запазен напълно.