Гинци е село в Западна България, което се намира в Община Годеч, Софийска област. Отстои на 50 км северозападно от столицата София и на 18 км североизточно от гр. Годеч. Селото е разположено на пътя София –  Берковица,  преди прохода Петрохан. Съседни на Гинци са селата: Бързия (на север), Бракьовци (на изток), Манастирище и Шума (на юг) и Губеш (на запад).
Гинци е сгушено в гънките на средната част на Понор планина (дял от Западна Стара планина), на 1100 м н. в. (от 950 м при махалата Вранево до 1300 м при Попова махала). През него тече река Нишава, която извира северозападно от селото, близо до връх Ком, а на югозапад достига до границата със Сърбия. Селището е от пръснат тип и множеството му махали, отдалечени на различни разстояния една от друга, го правят едно от най-дългите в България (почти 10 км). Някои от по-известните върхове около селото са: Тодорини кукли (1785 м ), североизточно; Вучи баба (1293 м), югозападно, намиращ се в планината Видлич (дял от Стара планина) и Високи камък (1342 м), югоизточно. Високо над селото е разположено и платото Сухая, където звукът се разсейва и губи на няколко метра разстояние. Друга природна забележителност на Гинци, са намиращите се в околността му голям брой скални (карстови) образования - понорите. Сред тях се отличава скалният комплекс “Заското”, включващ карстовата пропаст “Заското” и пещерите:  “Диневата пещера”, “Кривата пещера”, “Светата вода”, “Подмоло”.
Изключително живописните и красиви местности около селото, в съчетание с уникалните природни дадености и кристално чистия въздух, го правят предпочитана туристическа дестинация през всички сезони.
Село Гинци е на първо място по население в Община Годеч, постоянно живущите в него към 2013 г. са около 180 жители. За жалост тази статистическа информация е в разрез с  прогресивното  обезлюдяване на селището, към което то постепенно върви.

Районът на днешното село е бил обитаван от дълбока древност. През него е минавал един от  главните пътища, свързвали през античността Мизия (дн. Северна България) и р. Дунав със Сердика и Македония. Над Гинци в посока Петрохан може да се проследи трасето на стар римски път в продължение на около 2 км. Съществуването на крепости в околността се потвърждава от две възвишения с едно и също наименование – „Калето”, намиращи се от двете страни на т. нар. „Исторически път” (стария път за Петрохан), в непосредствена близост над прохода. Местоположението на тези укрепления и вероятно прилежащите им селища, предполагат тяхната тясна свързаност  с охраната и поддръжката на пътя. Наличието на местност и махала с името „Рудана”, предполага възможността местните хора да са се занимавали и с рудодобив.
Времето на възникване на село Гинци не е известно, но със сигурност се знае, че то е старо средновековно селище. Първите писмени сведения за него черпим от османските данъчни регистри от средата на XVI  в., в които то е вписано под същото име – Гинче с население от 13 домакинства, двама неженени и една вдовица, а приходът от него възлизал на 1675 акчета. От турските документи научаваме, че селото е било привилегировано – дервенджийско. Част от жителите му са били упълномощени от османската власт  да охраняват  „дервента” – прохода (Петроханския), в замяна на което ползвали определени привилегии и данъчни облекчения. Облагодетелстването  на дервенджиите спомогнало в издигането им на по-високо социално и материално  положение спрямо останалите българи. От присъствието на такава по-заможна и влиятелна прослойка печелило и цялото село. Била е гарантирана сигурността на жителите му – според местни предания „през времето на Турското робство, за турчин е било изключително опасно да замръкне в Гинци, а ако го е сторел, то е трябвало да си плаща, за да бъде в безопасност”. Събираните от дервенджиите средства били използвани за строежи и поддръжката на културни учреждения (църкви, манастири), от които се ползвало цялото християнско население.
Средновековната църква „Св. Николай” свидетелства, както за старинността на селището, така и за живелите някога в него щедри ктитори - дарители, благодарение, на които тя е просъществувала толкова дълго време. За жалост този старинен храм, поддържал пламъка на вярата и българщината през вековете, днес се намира в доста окаяно състояние.
Дълбоко застъпените в селото християнски традиции и обичаи са засвидетелствани и от големия брой названия на християнски обекти, пръснати на различни места из обширното му землище. Сред  които заслужават да се обележат  вр. Бабин кръст, Попова махал,  пещера "Светата вода" и др, Най-голяма част от светите места в Гинци заемат оброчищата (над 20 на брой).  
В миналото основно застъпен занаят в Гинци е бил каменоделството. Той достигнал до такова развитие, че се е говорело за Гинска школа, чийто най-голям разцвет бил през епохата на Възраждането (XIX в.).  Красивите гински кръстове,  истински шедьоври на българското възрожденско пластично изкуство, могат да се видят не само в района на селото но и из цяла Западна България (вкл. Западните покрайнини - Пиротско, Нишко и др.). Кръстовете били използвани за не само надгробни паметници, но също и за оброци (оброчища). Гробището на Гинци представлява един своебразен музей,  предоставящ чудесната възможност да се открие многообразието в творчеството на гинските майстори, излели богатото си въображение и вдъхнали живот на камъка. Реставрирането на тукашния гробищен парк и подреждането на купищата захвърлени стари кръстове в отделна експозиция, би превърнало място в един уникален архитектурен парк. Като се има предвид близостта му до главния път за Петрохан, то той би имал реалната възможност да се превърне в оригинална туристическа дестинация, не само радваща се на посещение, но и съживяваща  тръгналото да замира село.
Други основни занаяти на местното население в миналото са били, а и продължават да бъдат за малкото останали тук жилави балканджии, дребното земеделие – добив на картофи, тикви, лук, грах и зелен фасул, като произведеното е само за собствена консумация; а в животновъдството са застъпени издръжливи породи дребен рогат добитък - главно овце, кози, както и ежегодишното отглеждане на свине. Добре застъпено е и пчеларството. Много гинчани продават на главния път, както мед, така и екологично и превъзходно по вкусови качества овче кисело мляко и сирене. Това е един от малкото допълнителни източници на средства за местните хора, така необходими за оцеляването им в суровите условия на Балкана.
Може да се каже, че днешното съществувание на Гинци се дължи изцяло на  потока от пътници преминаващи прохода Петрохан. В селото работят три магазина, заведение с българска кухня и хотелския комплекс  “Васильовата къща”. Последният е разположен до бреговете на река Нишава. Не далеч от него се намира и рибарник, предлагащ истинска балканска пъстърва за гастрономите. Въпреки това, селото не използва пълноценно потенциала си – изобилието от уникални природни и културни дадености не е достатъчно оползотворено.


Източници:
1. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 140.
2. Людмил Вл. Прекрутов, Топоними, диалектни думи и родови имена oт поречието на река Искрец и Годечко, Второ преработено и допълнено издание, София, 2009 г.
3. Местни източници – Уикипедия
4. www.planinitenabulgaria.blog.bg