Долна баня е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Костенец и село Радуил. Градът е център и единствено населено място в Община Долна баня.
Отстои на 72 км от София и Пловдив 115 км, южно от магистралата София - Пловдив - Свиленград, което осигурява бърз и удобен транспорт.През Долна баня минава пътят Пловдив-Дупница–Кулата (през Боровец - 19 км и Самоков). По този път минава туристическият маршрут за Рилския манастир.
Градчето е разположено в живописната Долнобанска котловина, край десния бряг на река Марица. На юг се загражда от северните склонове на Рила, а на север опира в подножието на Черни рид, дял от Средна гора.
Историята на Долна баня води своето начало още от траките. Венетица с махалите Юрта и Койчовец ,обединени по-късно в едно, познато на историците като Баня, което през втората половина на XIX век е наречено Долна баня.
Малко се знае за древната история на долнобанския край, макар че със сигурност топлите извори са привличали тук хора още от праисторически времена. До сега няма и сериозни археологически проучвания.
На един час от Костенец по т. нар. "Горен друм " в полите на Източна Рила се намират останките от Долнобанския манастир „Св. Спас“.
Близо до манастира са открити останки от две средновековни крепости: ”Голямо градище” и “Малко градище”, седем тракийски надгробни некропола с 27 могили, както и три отделно разположени могили.
Запазени са следи от античен и средновековен път - Долна баня е била кръстопътно средище на стария босненски път по посока Пловдив — Самоков — Ниш и със своите ханове е била важна спирка за пренощуване по Арнаутския път.
Под крепостта „Малко градище” е имало женски скит „Св. Петка”,възникнал при пренасяне мощите на Светицата за гр. Търново.Участващите в шествието пренощували в подножието на планината при крепостта “Малко Градище”.На сутринта на мястото бликнал извор с целебна вода, съществуващ до днес.Около аязмото възникнал женски скит с параклис, където хората търсели изцеление.През Руско-турската война той бил разрушен. Малко след Овобождението благочестиви християни изградили молитвена стая.През 1938г. с труда и средствата на долнобанци е изградена тухлена масивна стая, която се посещава и днес.В нея няма място за олтар и духовниците не могат да извършват Света Божествена литургия. Така възниква идеята да се построи храм.Основите са положени през 2001г.,а на 08.05.2005г. храмът е тържествено осветен.
В крепостта „Голямо градище” е имало изграден храм в чест на Св. Иван Рилски Чудотворец,но днес от тази българска твърдина и от скита, няма и помен,само името напомня ,че там е имало крепост.
Действащ православен храм в Долна баня е черквата “Успение на Пресвета Богородица”.Будни, добри християни са били жителите на с. Долна баня.След 1860г. те започват да събират средства и да търсят възможност да изградят православен храм.Баба Милка Стайкова дарява своята къща с дворното си място за църква и училище.Църквата е градена през нощта.Част от иконите са рисувани от Димитър Зогравски.Макар, че нямала камбанария, тя не била вградена в земята, както повелявали турските закони, знак на непреклонността на долнобанци.На 30.10.1870г. храмът бил осветен от Негово Високопреосвещенство Доситей Самоковски.
В градчето има оброчище и храм „ Свети Великомъченик Георги”.Преди да бъде разрушена от турците най- голямата махала на долнобанци - “Венетица”, дворът на сегашното училище е бил гробищен парк.Оттогава като символ на героизма и спомен за удавеното в кръв селище останал каменен кръст.Около него на 6-ти май всяка година хората освещавали своите курбани.След 1945г. кръстът е преместен в двора на храм “Успение на Пресвета Богородица” и курбаните вече се благославяли там на църковния празник “Успение на Пресвета Богородица”.По- късно възниква идеята в двора на църквата да бъде изграден по-малък храм “Св. Великомъченик Георгий”, който да бъде използван като храм през зимата и като неделно училище.Храмът е осветен през 1992г. с полагане на мощи от Свети Великомъченик Харалампий.През 2001г. каменният кръст с литийно шествие е върнат в двора на СОУ “Неофит Рилски”.
Друга забележителност на гр.Долна баня е хамамът(банята).Минералният извор е привличал около себе си хората още от дълбока древност, но сериозни проучвания не са му правени.Има сведения ,че старата турска баня е построена около 1700 г. от хаджи Радослав от Костенец.Само допреди няколко десетилиетия местното население ползвало банята за къпане и пране.Днес състоянието на тази старина е лошо,оставена е на произвола на съдбата.
Използвана литература:
1.Семерджиев.Хр.,Самоков и околностите му,София,1913 г.
2.Миятев, Кр., Старини по горното течение на Марица, ИАИ, V,1928-29, с.338-340