Бов е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.
Село Бов се намира в планински район, в Голема планина,която е дял от Западна Стара планина.
Землището на село Бов обхваща огромна територия,почти цяла „държава“,и така са наричали в миналото многобройните махали-“държави“(от държа),които били образувани на принципа на клановете.
Западната граница на землището е река Искър,а източната е очертана от река Габровница(отвъд реката, до самия и десен бряг, се намира манастирът “Седемте престола”. На север граничи със землището на село Лакатник,на юг с това на село Лесков дол.
Село Бов е разположено на южния склон на планинския масив “Лешки”, който след малка седловина се извисява на по – голяма височина под името “Яворец”. Този масив продължава на изток и след 5 – 6 км. достига до планинското плато “Прекръскето”,северно от връх Издремец(1492 м. н. м.).Южно от масива „Лешки“ се издига друг масив,с върховете Колибища(1250 м) и Кушушки връх(1230 м),в подножието на които също има махали. Разположено е на средна надморска височина 908 м.
Село Бов е от пръснатия тип села,състои се от много махали,отдалечени една от друга на голямо разстояние(от махалата Габровница до Бов са 16 км),махали:Долни Желен, Мезгьовица, Луково, Краище, Кръст, Забачовец, Габровница,Кушушщица и други.
Преди време е имало и повече махали,но някои от тях постепенно обезлюдели и напълно се заличили.Най-голямо движение на населението от селото към гара Бов има през периода 1956-1957 г.,когато жителите на с. Бов от 1557 намаляват на 533, а в същото време жителите на Гара Бов се увеличават на 1777 души. Преди прокарване на ЖП линията, къщите в Гара Бов били само три. Днес населението на село Бов е 122 души(2010 г.).
Според преданието, село Бов носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф, който пленен от воините на цар Калоян, станал негов васал. След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 год., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници в землището на днешното село.
Многото намерени фрагменти от домакински съдове и оръдия на труда,подсказват ,че уседнал живот в района на селото е имало още преди 8000 г.Най – ранното селище  е било разположено в горния край на сегашното село, около “Изворо” и “Ливадица”.
По времето на римския император и пълководец Аврелиан /214 – 275г./ е прокаран запазеният и досега в преданията “Римски път”. Той е осъществявал връзката между северната провинция “Дакия” и “Софийската стратегия”. В землището на село Бов е минавал през “прекръскето” ,“чумерник” и през източния склон на Издримец е продължавал към Софийското поле. За връзка с него е построен път от селото, минаващ между Яворец и връх Колибищата и пресичащ водопровода от по – високия връх Яворец до по – ниския Колибищата.
През античността в района е бил развит рудодобива и металолеенето,свидетелство за това са сгуротоварите в местността “Могилите” при връх “Кошущица”, запазени в преданията като “Топилните”. Могат да се намерят все още останки от топилни пещи.
Най-вероятно системата от защитни съоръжения-кули,крепости,следи от които все още има из околните върхове ,били свързани с рудодобива и леарството.Това предполага и наличието на аристокрация за контрол на производствените процеси. От калето на връх “Колибища” има пряка видимост към всички обекти и към римския път. Останки от късноантична крепост има и в местността „Градо“,която е била част от охранителната система по Искърския пролом.
През Турското робство Градището на вр.Колибища е служило за убежище на българите,и до днес се разказват легенди за турската обсада на върха и продължилата много дълго време геройска отбрана на българите, бранещи свободата си. Турците подложили на мъчения хората от махала “Кръст”, за да издадат как издържат без вода или как се снабдяват с нея обсадените. Възрастен дядо не издържал на мъченията и разказал, че при построяването на калето по римско време, има прекаран водопровод от водоизточник на по – високия съседен връх. Турците приложили стара известна хитрост.  Дали подсолен зоб на един кон и два дена го държали без вода. На третия ден го завели в подножието на върха. Конят усетил водата и започнал да рие с копита. Така бил прекъснат източникът на вода и защитниците се предали.
Не малко са и старините доказващи присъствието на духовен живот през средновековието и след това.В землището на село Бов има останки от два манастира:“Св. Архангел Михаил“ и „Св. Пантелеймон“,които многократно били разрушавани и съграждани,а накрая съвсем запустели.
Тежката участ на манастирите е сполетяла и черквата в село Бов “Възнесение Господне“. Не е известно засега по документи кога точно е построена тази черква. Известно е, че и тя жестоко е била разрушена до основи от турците, вероятно по същото време, когато е разграбен и изгорен  манастира „Св. Архангел Михаил“.Тя е била срината до основи, като са останали да стърчат само каменните зидове. Така е стояла дълго време, до възстановяването ѝ през 1862 година.
Честото опожаряване и разгромяване на манастирите и черквата в Бов недвусмислено говори, че тук е живяло и активно е участвувало в националноосвободителните борби будно планинско население.
В землището на селото има много оброчни кръстове,където местното население през вековете е почитало определен светец,традиция която е продължена и до днес.Оброците са следните: „Св.Богородица“(на негово място е построен параклис),“Св. Апостоли Петър и Павел“, “Св.Николай Летни“, “Св.Кръст“, “Св.Илия“, “Св.Иван Рилски“, “Св.Пантелеймон“(„Панталей Пътник“) и „Св.Св.Константин и Елена“.
Писателят Иван Вазов е живял няколко години през летните месеци в “Данговата къща”, махала Кошущтица. По пътека(„Вазовата пътека“), сега трасирана и укрепена, се е изкачвал до село Заселе, търсейки нови усещания и вдъхновение за своето творчество. Тук той написва известните си произведения “Из мала Стара планина” и “Дядо Йоцо гледа”. Ето защо туристическият маршрут, част от който е “Вазовата екопътека”, започва от Вазовата /Данговата/ къща в махала Кошущица, прекосява р. Искър, вие се край водопада Скакля в землището на село Заселе и завършва при надвесения над Искъра Зли камик. В първоначалния си вид пътеката е построена през 1972 г. с труда на местното население.

Използвана литература:
1.Петков,Илия, Страници за историческото развитие на село Бов
2.Кардашка,Павлина,Бов-шепот от миналото,2008 г.
3.Ковачев,Иван,Бов-шепот от миналото,2009 г.