Чибаовци е село в Западна България. Намира се в Община Костинброд, Софийска област. Отстои на 40 км северно от столицата София, на 24 км в същата посока от общинския център град Костинброд и 14 км западно от най-близкия град – Своге. Селото е отдалечено само на 5 км западно от главен път №81 за прохода Петрохан и Северозападна България. Чибаовци граничи със селата: Искрец (на север), Свидня (на изток), Царичина и Церецел (на юг – югоизток) и Дръмша (на запад).

Село Чибаовци е от пръснатия тип селища – състои се от множество махали, разположени по склоновете на Мала планина (дял от Стара планина), на 890 м ср. надм. вис. Махалите са: Село (първите заселници), Плашеовци, Пльочковци, Краище, Слана Бара, Ребровци, Шалавардинци (заселници, пристигнали облечени с шалвари, Марковци, Зайците, Биковци, Ширината, Вити кръст, Гръцка ливада, Гяволете, Вирове, Църно равнище и Мината. Центърът на селото се намира на кръстопът - „разкръскье“, където през 1926 г. е изграден паметник в памет на загиналите герои от Чибаовци и околните села по време на Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война. От "разкръскье" тръгват пет пътя, които свързват селото с околните селища.
Най-личният връх край селото е Братьов камик, извисяващ се северно на 1131 м надм. равн. Околните хълмове са покрити с букови, дъбови и борови гори, живописно разредени на места с тучни поляни и пасища. Климатът е умереноконтинентален с изразено планинско влияние, характеризиращ се със студена зима, прохладно лято и по-ранно настъпваща есен, в сравнение с други части на страната.
Красивата природа и чистия въздух в околността предоставят възможност за целогодишно практикуване на различни видове туризъм. Поради тази причина селото е предпочитано място за почивка с много вили (предимно на софиянци).
В района на Чибаовци, дълбоко в земните недра, има залежи на антрацитни въглища, принадлежащи към Свогенския басейн. Край селото има минни галерии и не случайно една от махалите се нарича Мината. До неотдавна голяма част от местното население се препитава от въгледобива. Иначе, съобразно природните условия, от незапомнени времена традиционен поминък на тукашните хора е животновъдството и слабо земеделие.
Населението на селото към 2017 г. наброява около 150 жители (по настоящ и постоянен адрес).

История:
Село Чибаовци има многовековна история. Ако се съди по старинния произход на някои имена на местности, близостта до един от главните пътища, прекосяващи Балкана (през Петрохан), местонахождението му в рудодобивен район и други податки, то възникването му трябва да се търси през средновековието, а може би и по-рано.
Едно от ранните писмени сведения за селото намираме в регистър за бащини (освободени от данъци поземлени имоти) за Софийска каза от 1606 г., в който е записано под името Чибавче. В този документ се споменава за 15 бащинѝ към селото, като 12 от тях са празни, а собствениците на останалите три плащат по 825 акчета „под формата на макту“ (данъчно задължение към централната власт): „Бащина на Драган Йован, под формата на макту - 825 акчета; бащина на Радул Петре, под формата на макту - 825 акчета; бащина на Драган Стале, под формата на макту - 825 акчета, изпълнил службата си; бащини, празни 12.“
От това сведение се разбира важната подробност, че Чибаовци е войнушко село, в което пребиват войнуци – българи, натоварени да служат в поддържащи части на османската войска. Поради тази причина селото се е ползвало с особен статут, като войнуците са облекчават от някои данъчни задължения.
Османските документи разкриват, че през турското робство в село Чибаовци живеят изключително българи - християни („неверници“). Турци в него не се задържат. Една от причините за това може да се търси в привилегирования статут на селището, който да известна степен го съхранява от посегателствата на турците. Неминуемо това обстоятелство се отразяват благоприятно за запазването и утвърждаването на българския дух.
Наличието на привилегирована прослойка в лицето на войнуците, които бивайки освободени от някои данъчни задължения (за разлика от раята), предоставя възможност за акумулирана на средства и влагане на част от тях в изграждане и поддържане на културни институции (манастири, църкви. Тази зависимост се потвърждава от значителния брой християнски култови паметници в района. Според предание селската черква „Св.Св. Кирил и Методий“ е построена на мястото на по-стар храм, съществувал преди османската власт и вероятно поддържан от по-заможните селяни през първите векове на робството. Над черквата има кладенче със светена вода, която никога не пресъхва и хората я използвали за изцеление.
За отколешната национална принадлежност на местните хора и дълбоко застъпените християнски традиции в техния бит свидетелстват множеството оброци и оброчища (общо 18 на брой), пръснати из всички краища на селското землище. По време на османското робство, когато строежът на черкви е забранен, много често християните поддържат оброци, които по своята функционалност представляват своебразни черкви на открито. Обикновено кръстът се поставя до голямо дърво, за да не бие на очи. Всяка фамилия си има свой светия - закрилник, на който е наречен съответен оброчен кръст. При него на определен ден от годината или на големите християнски празници се прави курбан и принасят дарове (обредни питки, жито и др.). Счита се, че ако ритуалът не се спазва, това ще донесе нещастие в семейството.
Към оброците на Чибаовци принадлежат следните:

- Оброк (вероятно "Св. арханг. Михаил") - оброчният кръст е поставен до сами южната стена на селската черква;
- Оброк „Св.Св. Петър и Павел“ - намира се в централната част на селото, югозападно от черквата;
- Оброк – в североизточния край на селото, под пътя за вр. Братьов камик;
- Оброк - в източния край на селото, до пътя за мах. Преслап на с. Свидня;
- Оброк – източно от селото, над пътя за мах. Преслап на с. Свидня;
- Оброк – в североизточния край на мах. Ширината, над самия път за с. Свидня;
- Оброк „Св. Георги“ - при мах. Марковци;
- Оброк – в северозападния край на мах. Мината;
- Оброк – западно от мах. Шалавардинци;

След Освобождението (1878 г.) село Чибаовци е включено към обширната Искрецка околия с център съседното село Искрец. Според първото преброяване на населението в Княжество България от 1881 г. в селото живеят 344 души. През 1900 г. Чибаовци е причислено към селска  община Церецел, като по това време има 414 жители, а по-късно влиза в община Дръмша. Най-голямата си численост през следосвобожденския период достига в 1934 г., с 681 жители.

Селото се сдобива със собствен храм през 1889 г., когато местността „Улицата“ е изградена и днес действащата черква „Св.св. Кирил и Методий“. Преданието че на нейно място е имало храм преди османското нашествие и наличието на света вода (аязмо) в близост, дават основание да се предположи, за съществуването на средновековен манастир.

През социалистическия период Чибаовци претърпява прелом в развитието си. С разработването на залежите от антрацитно въглища в района край селото е открит рудник. Обособява се нов квартал за миньори – т.нар. махала Мината. Вследствие на динамичния механичен прираст населението на селото достига до 1084 ж. (през 1965 г.). Правят се значителни стъпки в благоустрояването на селището: електрификация, водоснабдяване, изграждат се обществени сгради, сред които културен дом с театрален салон и пр. След спирането на въгледобива селото започва постепенно да запада и обезлюдява. Красноречив показател са данните от преброяването на населението – от 1084  до 150 жители (2017 г.).
Днес село Чибаовци не прави изключение от общата картина на страната, описваща изключителен превес на селата със затихващи функции. Наличните природните дадености и множеството културни паметници отварят добри перспективи за развитието на селището, но ....




Източници:
1. Турски извори за българската история. Том V, София, 1974 г., стр.230.
2. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
3. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
4. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
5. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
6. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
7. Сайт на Национален статистически институт: www.nsi.bg