Долно Ново село е село в Западна България, което се намира в Община Драгоман, Софийска област. Разположено е в непосредствена близост (по-малко от 1 км) до границата с Република Сърбия и отстои на 24 км западно от гр. Драгоман и на 68 км северозападно от столицата София. То граничи със следните села: Калотина и Ново Бърдо (на североизток), Драгоил (на изток), Вишан и Долна Невля (на юг) и на запад - Верзар и Сливница (дн. в Сърбия).

Село Долно Ново село няма точно определена принадлежност, разположено е между историко-географските области Забърдье (от север) и Бурел (от юг). Но географското му положение и  етнографските белези на местното население го поставят по-скоро в Бурел. Част от тази българска покрайнина (с 14 села) остава в Сърбия след престъпния Ньойски мирен договор  (1919 г.).
Намиращото се в планински район Долно Ново село е от пръснатият тип села. Неколкото му махали отстоят на сравнително голямо разстояние една от друга, а махалата Градище е разположена до самата гранична бразда. Средната надморска височина на селището е около 570 м. Сред извисяващите в околността върхове, по лични от тях са: Калето, северно; Видим (960 м), източно, който е и най-високият в северозападния бурелски дял;  Мъчи баба (808 м) и Мърка (867 м), южно и др. Западно от селото в северна посока тече Бурелска река, която тук се нарича Габерска, и служи за естествена граница между България и Сърбия. По-надолу, вече на сръбска територия, тя се влива в р. Нишава (при гр. Цариброд).
Природата около Долно Ново село е девствена и изключително живописна. Обгърнато с вековни, недокоснати от човешка ръка гори, в съчетание с чистия въздух, то се нарежда сред  малко известните райски кътчета на България.
Днес селото е най-слабо населеното в Община Драгоман, към 2013 г. населението му е представено от един единствен, постоянно живущ, жител.

Тъй като Бурел е една от най-малко изследваните покрайнини в България, за по-отколешната история на с. Долно Ново село не се знае почти нищо. Но въпреки това, имената на някои местности подсказват за тукашен поселищен живот, от преди възникването на днешното село. Името на махалата Градище и възвишението Калето, говорят за наличие на старо селище и крепост в близост до него. Руините от средновековна църква в селските гробища са още едно доказателство за това, че тук е имало поселище и в по-ранен период.
Сегашното Долно Ново село спада към групата бурелски села, обособили се през XVIII-XIX век. Възникването му се свързва със съществувалите турски чифлици в района и даването на земята под аренда на българите. Като спомен от тези времена, е запазената до наши дни турската къща-кула, която е била собственост на местния земевладелец - чифлик сайбията.
През Възраждането (XIX в.) селото е подържало връзки с единствения привлекателен духовен център в района - Неделишкият манастир, в който е имало килийно училище.
Както навсякъде из Бурел, така и тук има силно изявена оброчна практика. Макар, че селската църква е разрушена и споменът за нея е бегъл, оброчният кръст върху руините ѝ  и до днес се поддържа. Преди няколко години в непосредствена близост до руините на средновековния храм е  изграден параклисът „Св. Илия”, посветен на тукашния оброк.
В селото са известни следните оброчни места:  "Св. Илия”,  "Св. Константин", „Св. Петър” и „Св. Рангел”.
Днес, красивото и закътано  Долно Ново село е на път да се превърне в селище - призрак. То се оживява през топлите месеци, когато местните хора се завръщат от градовете. В селото има и 2-3 добре поддържани вили.
С наличните си уникални природни дадености и културно-исторически забележителности,  Долно Ново село би могло да се превърне в една изключително интересна и вълнуваща туристическа дестинация.



Източници:
1. Дрончилов, Крум – Бурел, антропогеографски изучавания., ГСУ-ИФФ, т. XIX, кн. 2, София, 1923 г.
2. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова,Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.