Вишан е село в Западна България, което се намира в Община Драгоман, Софийска област. Отдалечено е на 63 км северозападно от столицата София, на 19 км западно от гр. Драгоман и само на около 3 км източно от границата с Република Сърбия. Вишан граничи със следните села: на север – Долно Ново село и Ново Бърдо (с най-близките му махали Мало и Големо Бельово); на изток – Владиславци; на юг – Несла и на запад - Долна Невля (по-голямата му част се намира в Сърбия и Било (изцяло в Сърбия).
Село Вишан принадлежи на историко-географската област Бурел. Неколкото му махали, събрани вкупом, са разположени върху хълмове, характерни за планинския облик на покрайнината. Средната надморска височина на селото е 671 м. То лежи върху плато, което се причислява към възвишенията от най-южното стъпало на Западна Стара планина. Селището е заобиколено от следните по-известни върхове и възвишения: на север-североизток – вр. Мърка (867 м.), вр. Мучи баба и височината Стара Бачия; на юг-югоизток – рида Венец и върховете Гола Глава (774 м) и Голем дел (818 м) и на запад Цокин дел с вр. Гигин камик (782 м). Източно от Вишанското плато, в дълбок дол, тече р. Калугерица, която е десен приток на Бурелска река, известна тук като Габерска. Последната протича южно-западно от Вишан и след това се отправя в северна посока.
Селото е обградено от красива природа, за чийто впечатляващ колорит, особено допринася своеобразието на релефа, с живописно редуващите се хълмове, започващи от близката околност и продължаващи далеч до хоризонта, докъдето поглед стигне.
Вишан е поредното засегнато от демографската криза село в Драгоманско, постоянно живущите в него към 2013 г. са около 20 жители.
Село Вишан е старо средновековно селище. Първите писмени сведения за него откриваме в турската данъчна документация от XVI век, където е записано под същото име. Селото се среща и в османските данъчни регистри от 1624 г., с население - 3 домакинства. Вероятно от този период е разрушената църква в местността "Калугерица", където според преданието е имало манастир.
Свидетелство за по-отколешен живот, вероятно съществувал преди възникването на днешното село, представлява наличието на местност с име „Градище”. Намира се на северния склон на рида Стара бачия. Днес на мястото няма видими следи от по-раншен живот, но ако се направи археологическо проучване може и да се покажат такива. Останките от керамични съдове в м. „Еничарске падине” подсказват за съществувало на това място средновековно селище преди възникването на Вишан или паралелно с него.
Днешното село първоначално е възникнало в Селски дол, и от там постепенно се разширявало на запад, като се простряло и в съседния Цигански дол. Според стари предания, Вишан било владяно от некой си спахия, който привличал нови преселници, като им раздавал земя. През размирните кърджалийски времена (края на XVIII - началото на XIX в.) жителите му се криели с добитъка си из горите. По-късно те много пострадали от разпространилата се по тези места чума.
Селището придобива днешния си събран вид малко преди Освобождението, когато турците събрали насила отделените Майсторова и Дрилкина махали. Тогава селото брояло 17 къщи.
За най-стари вишански родове се сочат: Тричкови, Караколини, Бошкови, Джокини и Циганите.
Около Освобождението тук дошли заселници от близките села Владиславци и Чорул, от царибродските села – Прекръс’е, Горна Невля и от трънските – Ездемирци и Костуринци.
По данни от първото преброяване на населението в свободна България - през 1880 г., в с. Вишан са живели 314 жители. Най-голямата си населеност селището достига през 1934 г. с 637 жители.
Както всички села в Бурел, така и във Вишан има оброци и оброчища. Големият им брой е красноречиво доказателство за здраво затъпените в миналото християнски традиции. Описващи кръг около селото, оброците са следните:
1. Оброк "Св. Троица" - намира се югоизточно от центъра на селото, при Нешина махала, под стара круша. Кръстът е счупен, останала е само горната му част, където е врязан надписът: " 1909 ГОД/ СТА ТРЦА НА/ ТДРЪ ИАРВЕСЕЛ".
2. Оброк с неизвестен светец (Дойкин кръст, Говежди кръст) - намира се на 500 м югоизточно от центъра на селото. Кръстът е счупен и фрагментите му са поставени под стара круша. Той е от типа кръглоглави. Нарича се Говежди, защото на него се служи само при специални случаи - болести по говедата.
3. Оброк "Св. Спас" (Спасов кръст) - на 1 км източно от центъра на селото, до Горна махала, също под круша. На този кръст служи родът Станеви, но на Спасовден се е събирало цялото село. Носели се колачи, правело се курбан. Хората предполагат, че това е най-старият оброк в селото.
4. Оброк "Св. Св. Петър и Павел" - на 1200 м североизточно от селото, в източния край на Майсторова махала. Кръстът е бил счупен и е съединен с метални шини. На него е издълбана годината 1884. До стария кръст е поставен нов, върху който е отбелязана годината 1991.
5. Оброк "Св. Богородица" - на около 400 м югоизточно от центъра на селото, в м. "Росул'е". На изтоната му страна е издълбан мотив с ваза, от която право нагоре излиза цвете, а на обратната страна - годината 1905.
6. Оброк "Св. Георги" - на 500 м югоизточно от селото, в м. "Росул'е".
7. Оброк "Св. Никола" - на 200 м северозападно от центъра на селото.
8. Оброк с неизвестно име в м. "Калугерица" - кръстът е поставен върху руините на отдавна разрушена църква. Според преданието тук е имало манастир. Мястото е изолирано и не се поддържа от конкретна фамилия.
Източници:
1. Дрончилов, Крум – Бурел, антропогеографски изучавания., ГСУ-ИФФ, т. XIX, кн. 2, София, 1923 г.
2. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова,Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.