ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Вишан
 

Изглед на с. Вишан (от изток)Вишан е село в Западна България, което се намира в Община Драгоман, Софийска област. Отдалечено е на 63 км северозападно от столицата София, на 19 км западно от гр. Драгоман и самПоглед на западо на около 3 км източно от границата с Република Сърбия. Вишан граничи със следните села: на север – Долно Ново село и Ново Бърдо (с най-близките му махали Мало и Големо Бельово); на изток – Владиславци; на юг – Несла и на запад -  Долна Невля (по-голямата му част се намира в Сърбия и Било (изцяло в Сърбия).
Вишанска къщаСело Вишан принадлежи на историко-географската област Бурел. Неколкото му махали, събрани вкупом, са разположени върху хълмове, характерни за планинския облик на покрайнината. Средната надморска височина на селото е 671 м. То лежи върху плато, което се причислява към възвишенията от най-южното стъпало на Западна Стара планина. Селището е заобиколено от следните по-известни върхове и възвишения: на север-североизток – вр. Поглед към възвишенията на изток от селото, в дъното връх Голем делМърка (867 м.), вр. Мучи баба и  височината Стара Бачия;  на юг-югоизток – рида Венец и върховете Гола Глава (774 м) и Голем дел (818 м) и на запад Цокин дел с вр. Гигин камик (782 м). Източно от Вишанското плато, в дълбок дол, тече р. Калугерица, която е десен приток на Бурелска река, известна тук като Габерска. Последната протича южно-западно от Вишан и след това се отправя в северна посока.
Изглед от горната махалаСелото е обградено от красива природа, за чийто впечатляващ колорит, особено допринася  своеобразието на релефа, с живописно редуващите се хълмове, започващи от близката околност  и продължаващи далеч до хоризонта, докъдето поглед стигне.
Вишан е поредното засегнато от демографската криза село в Драгоманско, постоянно живущите в него към 2013 г. са около 20 жители.

Руини от средновековен манастир в м. "Калугерица"Село Вишан е старо средновековно селище. Първите писмени сведения за него откриваме в турската данъчна документация от XVI век, където е записано под същото име. Селото се среща и в османските данъчни регистри от 1624 г., с население - 3 домакинства. Вероятно от този период е разрушената църква в местността "Калугерица", където според преданието е имало манастир.
Свидетелство за по-отколешен живот, вероятно  съществувал преди възникването на днешното село, представлява  наличието на местност с име „Градище”. Намира се на северния склон на рида Стара бачия. Днес на мястото няма видими следи от по-раншен живот, но ако се направи археологическо проучване може и да се покажат такива. Останките от керамични съдове в м. „Еничарске падине” подсказват за съществувало на това място средновековно селище преди възникването на Вишан или паралелно с него.
Селската чешмаДнешното село първоначално е възникнало в Селски дол, и от там постепенно се разширявало на запад, като се простряло и в съседния Цигански дол. Според стари предания, Вишан било владяно Къщи в Майсторова махалаот некой си спахия, който привличал нови преселници, като им раздавал земя. През размирните кърджалийски времена (края на XVIII - началото на XIX в.) жителите му се криели с добитъка си из горите. По-късно те много пострадали от разпространилата се по тези места чума.
Селището придобива днешния си събран вид малко преди Освобождението, когато турците събрали насила отделените Майсторова и ДриБурелска къщалкина махали. Тогава селото брояло 17 къщи.
За най-стари вишански родове се сочат: Тричкови, Караколини, Бошкови, Джокини и Циганите.
Около Освобождението тук дошли заселници от близките Селска картинасела Владиславци и Чорул, от царибродските села – Прекръс’е, Горна Невля и от трънските – Ездемирци и Костуринци.
По данни от първото преброяване на населението в свободна България - през 1880 г., в с. Вишан са живели 314 жители. Най-голямата си населеност селището достига през 1934 г. с 637 жители.

Както всички села в Бурел, така и във Вишан има оброци и оброчища. Големият им брой е красноречиво доказателство за здраво затъпените в миналото християнски традиции. Описващи кръг около селото, оброците са следните:
1. Оброк "Св. Троица" - намира се югоизточно от центъра на селото, при Нешина махала, под стара круша. Кръстът е счупен, останала е само горната му част, където е врязан надписът: " 1909 ГОД/ СТА ТРЦА НА/ ТДРЪ ИАРВЕСЕЛ".
2. Оброк с неизвестен светец (Дойкин кръст, Говежди кръст) - намира се на 500 м югоизточно от центъра на селото. Кръстът е счупен и фрагментите му са поставени под стара круша. Той е от типа кръглоглави. Нарича се Говежди, защото на него се служи само при специални случаи - болести по говедата.
3. Оброк "Св. Спас" (Спасов кръст) - на 1 км източно от центъра на селото, до Горна махала, също под круша. На този кръст служи родът Станеви, но на Спасовден се е събирало цялото село. Носели се колачи, правело се курбан. Хората предполагат, че това е най-старият оброк в селото.
4. Оброк "Св. Св. Петър и Павел" - на 1200 м североизточно от селото, в източния край на Майсторова махала. Кръстът е бил счупен и е съединен с метални шини. На него е издълбана годината 1884. До стария кръст е поставен нов, върху който е отбелязана годината 1991.
5. Оброк "Св. Богородица" - на около 400 м югоизточно от центъра на селото, в м. "Росул'е". На изтоната му страна е издълбан мотив с ваза, от която право нагоре излиза цвете, а на обратната страна - годината 1905.
6. Оброк "Св. Георги" - на 500 м югоизточно от селото, в м. "Росул'е".
7. Оброк "Св. Никола" - на 200 м северозападно от центъра на селото.
8. Оброк с неизвестно име в м. "Калугерица" - кръстът е поставен върху руините на отдавна разрушена църква. Според преданието тук е имало манастир. Мястото е изолирано и не се поддържа от конкретна фамилия.


Източници:
1. Дрончилов, Крум – Бурел, антропогеографски изучавания., ГСУ-ИФФ, т. XIX, кн. 2, София, 1923 г.
2. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова,Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.


Оброк "Св. Георги" - с. Вишан

Оброкът „Св. Георги” се намира на 500 м югоизточно от центъра на с. Вишан и на около 200 м западно от Майсторова махала. Поставен е до две вековни дървета сред обработвана нива, в местн...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"