ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Батулия
 

Местоположение и географска характеристика:
Мост над Кръстешка река в централната махала СелищеБатулия е село в Западна България. Намира се в община Своге, Софийска област. Селото отстои на 34 км северно от столицата София и на 15 км югоизточно от град Своге. Батулия е разположено в района на Искърския пролом, река Искър тече само на 3 км в западна посока. Селото граничи със следните села: Редина (на север); Буковец (на север и изток); Бакьово (на изток-югоизток); Луково (на юг) и Реброво (на запад).

Изглед на Батулия с махала в Голема планина (на преден план) и махали в Софийска планина (в дъното)Село Батулия се намира в планински район, в Западна Стара планина (в нейните дялове Голема планина и Софийска планина). То е от пръснатия тип селища – състои се от множество махали (днес повечето безлюдни), по-голяма част от които са пръснати по южните склонове на ридове от Голема планина и по-малко в тесните долинни разширения на р. Батулийска (десен приток на р. Река Батулийска край махалата СирманИскър), както и по северния склон на рида Гола глава от Софийска планина. Централната махала, известна още и като Селище, е разположена на десния бряг на р. Батулийска, от двете страни на асфалтирания път за Бакьово и Огоя. Надморската височина на махалите варира от 510 м (мах. Батулинова лъка) до 1050 м (мах. Църквище), като средната за селото е 814 м.
Най-високо разположената батулийска махала - ЦърквищеБатолия има обширно землище, обхващащо площ от 22,698 км². Свидетелство за просторния му обхват е голямата отдалеченост на махалите – например: най северно разположената махала Заногата е отдалечена на 6 км по въздушна линия от най южната – Салтаре, което разстояние по сухоземен път е не по-малко от 15 км. Селското землище е заето от хълмисто-планински Поглед от юг към връх Ветрила (на преден план в ляво), в чието подножие са разположени махалите Църквище и Заногатарелеф, с ридове и хълмове, ясно откроени посредством дълбоки долове, в които текат р. Батулийска и притока ѝ р. Кръстешка, с вливащите се в нея по-малки рекички (потоци): Оградишка река и Свиновска река. Най-високата точка в батулийско землище е връх Ветрила (1095 м) в Голема планина, а най-ниската – 500 м (при р. Батулийска, на границата със землището на с. Реброво).
Долината на река КръстешкаКлиматът е умереноконтинентален с ясно изразено планинско влияние, характеризиращ се със сравнително студена зима и прохладно лято. Повечето батулийски махали са с южно изложение, така че са защитени от студените северни ветрове и биват огрявани през по-голяма част от деня. Почвите са преобладаващо кафяви горски и рендзини. В землището на селото има залежи от антрацитни Долината на Оградишка рекавъглища, влизащи в Свогенския въглищен басейн. До недалечното минало е работела мина (при мах. Белчовица).
Районът на Батулия има богата флора и фауна, местообиталище е на редки и защитени растителни и животински видове. Околните хълмове са покрити с иглолистни и широколистни гори (черен бор, дъб /предимно цер и благун/, бук, габер и др.), като между тях и по билнити части се простират затревени площи.
Хергеле (стадо) коне високо из забилените ридове над БатулияСъобразно планинския релеф и местния климат, обработваемите земи заемат изключително ограничени площи, което предопределя оскъдно земеделие. Но за сметка на това има благоприятни и дори отлични условия за пасищно животновъдство. Последното е било основен поминък на местното население, като в единични случаи, продължава да бъде и днес (едно семейство отглежда коне).
Към 2020 г. селото наброява около 90 жители (по настоящ и постоянен адрес). Населението му се увеличава значително през топлите месеци. По традиция Батулия е предпочитано място за почивка на софиянци.


За името на селото:

Според изтъкнатия български историк Васил Миков, който се базира на местната топонимия и етимологията на името Батулия, произходът на последното е кумански.  
Друго обяснение за произхода на името на селото можем да намерим в някои местни легенди. Според една от тях, по време на преселението на прабългарите на юг от р. Дунав един техен предводител на име Батул спрял тук за почивка с хората си. Затворената котловина им харесала и те останали да живеят тук. След смъртта му нарекли селото в негова чест Батул. В действителност на езика на осетинците – народ в северен Кавказ, думата батыл означава скрит, закътан. Друго местно предание пък е запазило спомена за няколко хайдушки войводи – Батул войвода, Илия юнак, Вълчан войвода, както и Сирма войвода, чието име носи една от махалите на Батулия – Сирман.



История:

Древно светилище-обсерватория на връх Джуренец (1398 м надм.вис.)Като част от Искърското дефиле, землището на село Батулия има хилядолетна и богата история. Макар и да е един от най-слабо проучените райони в България, за него има достатъчно налични данни, доказващи непрекъснато човешко присъствие от най-дълбока древност. До известна степен тази мъглявина за миналото на Свогенския край е частично дигната, след като през 2016 г. община Своге финансира теренен археологически обход с описване и идентифициране на културните и историческите паметници. А през месец 2017 г. с подкрепата на общината са осъществени и първите археологически разкопки за цялото Искърско дефиле и прилежащата му територия – проучена е крепостта „Градището“ при Батулия. До тогава,  единственото подробно описание на историческите паметници покрай река Искър е направено "Осиковското градище в Искърския пролом", гравюра от Феликс Каницпреди повече от 150 години от известния австрийски географ, етнограф и археолог Феликс Каниц. През 1871 г. той описва северната част на Искърското дефиле от Мездра до Лакатник, като в тази отсечка локализира общо осем „кастела“. Според него: „Този голям брой кастели е още едно доказателство за голямата стратегическа важност, която римляните са придавали на пътя през искърското дефиле. Този път е свързвал Солун и Дирахиум през Стоби, Сердика и Ескус с Траянова Дакия.“
Неолитен карамичен съд, представител на т.нар. "култура на Западнобългарската рисувана керамика“Недалеч от Батулия (при селата Реброво и Бов) са регистрирани праисторически селища, принадлежащи към най-ранния период, който познава Европа - Неолитната епоха (6 000 г. пр. Хр.). Тези поселища се свързват с цивилизация, която за първи път в историята на човечеството започва да отглежда земеделски култури. Учудващ е фактът, че селищата от този период са разположени толкова навътре в планината. Вероятно в тази отдалечена епоха река Искър е била използвана като транспортна артерия, а селищата, разположени около нея са осъществявали първите познати в историята търговски взаимоотношения.
Територия, владяна от трибалите през времето на Филип II и Александър III Македонски (втората половина на IV в.пр.Хр.)Първите известни обитатели на тези земи са траките. Според древните извори земите между Дунава, река Искър и Стара планина били обиталище на Златна кана, открита в гроба на знатен трибалски владетел (в Могиланската могила във Враца)многобройната тракийска племенна общност „трибали“. Те са споменават за пръв път от древногръцкия историк Херодот (ок. 490 – 424 пр.н.е.) в съчинението си „Истории“ (4, 49), в който нарича една равнина на тях (πεδίον Τριβαλλικόν). Тракийското присъствие в днешното батулийско землище е засвидетелствано от множество тракийски надгробни паметници (могили). Вероятно и част от крепостите, намиращи се из околни непристъпни височини, също принадлежат на този период.
Тракийска могила с оброк върху нея край батулийската махала СамотворЗабележително голямото количество могили по тези места не може да се сравни нито със Софийското поле, нито с района на север от балкана. Фактът, че планината е била трудно достъпна и поради тази причина – защитена, е позволил интензивното развитие на една самобитна и защитена от външни вмешателства култура. Много е интересно, че тази култура по някакъв начин е достигнала и до наши дни. Това се вижда от многобройните оброчища (кръстове), поставени именно върху древните тракийски могили. Ако предположим, че могилите са издигнати във времето на петото или четвъртото столетие преди Христа, то споменът за „свещеното място“ се е предавал през поколенията в продължение на цели 2 500 години! До сега. Това означава не само дълбока и изключително древна народна памет, но и генетична връзка с предците на хората, които и до сега живеят по тези места.
Вероятно районът около дефилето на река Искър остава незасегнат от кървавите събития от 29 г. пр. Хр., Римската крепост "Калето" в гр. Мездрадовели до военната анексия и присъединяването на тракийските земи към могъщата тогава Римска империя. Тези земи стават част от римската провинция Мизия (днешна Северна България) през 15 г. пр. Хр. Въпреки това, до момента няма никакви свидетелства за присъствие на римски войски или военни части, през периода I-III в. Единственото, което се знае е, че в края на II в. на изхода на Искърския пролом (при днешна Мездра) е построена здрава военна крепост, която със сигурност е имала задачата да охранява достъпа до прохода.Император Константин и неговата майка Елена, канонизирани за светци


През 313 г. император Константин I Велики приема Християнството за официална религия на империята, а през 330 г. обявява официално Константинопол (днешен Истенбул) за столица на Източната Римска империя, в чиито граници влиза Балканския полуостров, включително и районът на Искърското дефиле. През IV в. империята преживява няколко унищожителни войни с готите, а началото на V в. е белязано от страшната заплаха на хунските нашествия.

Всички тези събития безвъзвратно променят живота в империята, при което цели райони опустяват, а населението им се заселва в неудобни за живеене планини, но за това пък сигурни убежища. Именно тогава дефилето около река Искър се превръща в привлекателно и желано място, защитено от врагове и удобно за обитаване. Въпреки че не са изследвани, повечето от разположените на територията на община Своге крепости, най-вероятно те принадлежат на това време.
Батулийската крепост "Градището", изглед от изтокЕдна такава крепост, известна като „Градището“, се намира в землището на Батулия. Тя е първата крепост, проучвана чрез археологически разкопки в целия район на Искърско дефиле. Проучването е осъществено от екип, с участието на археоложката Красимира Лука. През същия археологически сезон (2017 г.) се изяснява топографията (размерите и плана на укрепителното съоръжение) и хронологията (времето на обитаване) на Градището.
Графична възстановка на крепостта в реални размери върху карта на GoogleВ нашето съвремие крепостта е лесно достъпна, тъй-като в нейното подножие в началото на XX век е изграден манастирът „Св. Никола“. Разположена е на около 640 м надм. вис., на естествено защитено място, чиято максимална широчина не достига повече от 10-15 м., а дължината на укрепеното пространство е около 100 м. Формата му е ветрилообразна с максимално раширение в източния край. Възвишението Изглед на Батулийския манастир откъм крепосттае оградено от три реки – в нейното югозападно подножие е водослива на река Кръстешка в Батулийската река, а от север преминава Оградишка река, която отново в подножието на крепостта се влива в Кръстешка. Самата крепост е била разположена така, че е осигурявала защита на своите обитатели почти от всички посоки. От север планинският склон се спуска стръмно към коритото на рега Оградишка. От юг теренът представлява отвесни скали, разположени така, че строителите на крепостта са били принудени да изградят южната Отвесна скала в югоизточното подножие на укреплениетозащитна стена дъговидно, вдадена към вътрешността на обитаваното пространство. Единствено от изток теренът е полегат и извежда до тесен планински път, който след около 150 м достига до съвременното трасе на пътя за село Буковец. Именно на това място е бил разположен и входът на крепостта. И тъй-като там най-уязвимата точка в Аварийният вход - потернаотбраната на крепостта, то е защитено с много голяма по размери правоъгълна кула, чиито основи в момента очертават квадрат със стени от 10 м.  В западна посока укреплението е опирало до много тесен и висок скален ръб, дълъг повече от 100 м. Очевидно той е представлявал част от крепостта, тъй-като в неговата най-източна част е оформена тясна потерна (допълнителен авариен вход), издълбана в скалата. По всяла вероятност в древността тази потерна е извеждала към твърде стръмния източен скат на възвишението.
Частично разкритата сградаВероятно вътрешното пространство на крепостта е било гъсто застроено. При разкопките частично разкрита масивна сграда, разположена в най-тясната част на укреплението. Градежът ѝ е от големи камъни, споени с хоросан. Южно от сградата е частично разчистена каменна настилка, която вероятно маркира Кръстът, открит в крепосттаулица с посока изток-запад. Тъй-като това е най-тясното място на укреплението, може да се предположи, че улицата е свързвала двете по-широки части на крепостта и е имала централно значение. През предстоящи археологически сезони проследяването на трасето на тази улица вероятно ще разкрие най-важните елементи на застрояване в градището. Паралелите с други подобни крепости показват, че на това място би трябвало да има освен жилищни сгради също и административни, стопански и религиозни. Една находка на бронзов кръст, която е била открита в градището и която понастоящем се пази в манастира „Св. Никола“ дават основание да се предположи, че на това място е съществувала църква.
Находките, открити по време на разкопките показват, че крепостта е била обитавана от цивилно население и е била изградена за неговата защита, а не със стратегическа или военна цел. Разбира се, може да се предполага и наличието на малък военен гарнизон, излъчван вероятно от самото население на крепостта.
Поглед от север към възвишението Градище (в средата) с пътя за с. Буковец (вляво)Може да се приеме, че крепостта при село Батулия е част от системата от укрепени селища, възникнали (или подновени за живот) по време на опустошителните нападения на готи и хуни през IV и V в. Важна подробност е, че късноантичната крепост е разположена в непосредствена близост до съвременния черен път за село Буковец, в чиито покрайнини е регистрирана Пътят към Градището и с. Буковецоще една такава крепост. Твърде вероятно е съвременния път да следва древно пътно трасе, което е свързвало населените пунктове в планината и от село Буковец в северна посока е изкачвало билото на Голема планина (което сега съвпада с трасето на трансевропейския маршрут Ком-Емине), за да пресече планината в посока Лакатник. По този начин крепостта вероятно е представлявала и част от фортификационната система на пътя, свързващ северна България със Софийското поле.
Поглед от Градището към махалата ГрадоАрхеологическото проучване разкрива, че крепостта престава да функционира след опустошителен пожар. Вероятно това става при някое от масираните аварски или славянски нападения в края на VI – началото на VII век. Наследствена приемственост от времето на съществуване на крепостта, днес можем да намерим в топонима „Градо“, отнасящ се за близка махала, намираща се в непосредствена близост, в източна посока. В българската топонимия названия като “град”, “градище” се дават на местности с дълголетни селищни традиции.

Иманярски изкоп край махалата Църквище, навярно на мястото на древна църкваПо всяка вероятност, през средните векове тукашните твърдини продължават да имат същата функционална обвързаност, както и в предходните периоди, а именно да осигуряват спокоен живот в селищата и да охраняват минаващите покрай тях пътища. Някои имена на местности със старинен произход недвусмислено говорят за интензивен живот и през средновековието: „Градо“, „Уровиш“, „Дабибелица“, „Кривус“ (със същото име, с гръцки произход, има средн. крепост в Източните Родопи) и др. Други топоними, с християнска обвързаност, подсказват за дълбоко застъпени християнски традиции, водещи началото още от средните векове. Такива могат да се посочат, като:

- Средновековен манастир – предшественик на днешния Батулийски манастир „Св.Никола“, изграден в началото на XX в. върху основите на древната обител;
- „Църквище“ - име на вече напусната махала, вероятно възникнала край старинна църква или манастир;
- „Самотвор“ - име на местност и махала със значение на неръкотворно творение, създадено свише;
- „Света Неделя“ - име на махала;
- „Светена вода“ - име на дол с извор;
- „Манастира“ - име на местност, намираща се в бакьовско землище, в непосредствена близост до мушата с батулийско.

Не е известно кога точно тукашното селище е покорено от османските завоеватели, но по всяка вероятност гордите балканджии са се отбранявали в близките крепости дълго след завземането на Търновското царство (1393 г.).
Стар тип планинска къща Първите писмени сведения за Батулия се съдържат в турски данъчни регистри (т. нар. сиджили) от 1453 г. Там е записано село Батулие, като тимар (феодално владение) на Врадан с 23 фамилии и пет сироти, сиреч вдовици и 230 жители. Селото е споменато и в турски данъчен регистър от 1577 г. заедно с още две близки селища – Оградище (днес махала на Буковец) и Буковиче (Буковец), като част от нахията Бююкяйла на каазата София. Батулия се среща под същото име и в регистър за бащинѝ (освободени от данъци поземлени имоти) за Софийска каза от 1606 г. В последния документ са описани две бащинѝ (освободени от данъци поземлени имоти) към описа на близкото село Желен, като собствениците им плащат по 1025 акчета „под формата на макту“ (данъчно задължение към централната власт): „Бащина на Митре, син на Радо, под формата  макту..., изпълнил службата си. Бащината му е в Батулия; бащина на Стоян Драгослав,........ Бащината му е в Батулия.“ Със споменаването на бащинии се разбира, че Батулия, както и повечето околни селища, е войнушко село, в което пребиват войнуци – българи, натоварени да служат в поддържащи части на османската войска. Поради тази причина селото се е ползвало с особен статут, като войнуците са облекчават от някои Ежедневие от робското минало на българина - вършитба на гувното (хармана), гравюра на Феликс Каницданъчни задължения. Войнуклъка се предава по наследство, за което свидетелства споменатите по-горе имена на войнуци. Фактът, че в регистъра от 1606 г. Батулия не описано като отделно селище, би могло да се обясни с възможността по това време селото да е било сполетяно от някакво бедствие (епидемия, опустошение или др.) и да не е имало в него войнуци. Но за сметка на това в същия регистър е записано едно неидентифицирано днес село – „Черкулофче“, с 13 бащинѝ (и 7 празни), което би могло да се свърже с махалата Църквище, която по това време да е представлявала отделно селище (?).
Османските документи разкриват, че през петте века турско робство в село Батулия живеят българи - християни. Турци в него не се задържат. Причини за това могат да се търсят в отдалечеността на селото от административните центрове - планинският район е труднодостъпен и животът в него е суров. Като друга причина може да се изтъкне привилегированият статут на селището, който да известна степен го е съхранило от посегателствата на турците. Неминуемо тези обстоятелства се отразяват благоприятно за запазването и утвърждаването на българския дух. Силно изразеният християнски характер на селото е засвидетелстван и от големия брой християнски култови обекти (църквище и много оброчища), повечето от които възникнали през XVIII – XIX век, а може би и по-рано. В това число могат да се посочат:

- Оброк „Св. Никола“ - намира се при днешния Батулийски манастир „Св. Николай“;
- Оброк – в махалата Долен Уровиш (Стойчовица);
- Оброк „Св. Петка“ - при мах. Горен Уровиш;
- Оброк – в мах. Попов преслап;
- Оброк „Св.св. Кирил и Методий“ - при мах. Бельови кащи;
- Оброк „Пресвета“ - край махалите Самотвор и Църквище;
- Оброк „Св. Спас“ - в мах. Сирман;
- Оброк „Св. Илия“ - при мах. Широко полене.

Оброкът "Св.св. Кирил и Методий" над махалата Бельови кащиОт незапомнени времена всеки род издига оброк край родовата махала или някъде в околността, който е посветен на някой светец или църковен празник. По пътя на сакралната приемственост, обикновено това се прави върху древна тракийска могила. Всяка година на определения ден при оброчния кръст се събира цялата фамилия - от новородените до старците, набавят се продукти, приготвя се курбан, както и други дарове (обредни питки/колачи, коливо и др.) за светеца – покровител, от който се измолва здраве и берекет.

Свободолюбивите планинци не остават безучастни в борбите срещу османския поробител. Народните предания са запазили спомена за няколко хайдушки войводи: Батул войвода, Илия юнак, Вълчан войвода. За наличие на активно хайдушко движение в района говорят и някои топоними – „Хайдушка падина“, представляваща скътан дол на водослива на Кръстешка и Свиновска река и „Сирман“. Преданията говорят, че именно в махалата Сирман през 1870 г. Васил Левски създава таен революционен комитет. Батулия е освободена от омразните поробители в началото на 1878 г., когато войските на генерал Гурко прекосяват Стара планина на път към София.

Железопътната линия при с. Церово, архивна снимкаСлед Освобождението Батулия е административно причислена към обширната Искрецка околия , Софийско окръжие, с административен център недалечното голямо село Искрец. Селото остава в тази зависимост до 1900 г., когато поради прокарването на жп линията София – Мездра (1897 г), добивът на антрацит, основаването на Фабриката за захарни изделия в тогавашното село Своге, последното постепенно изземва икономическите и административни функции на Искрец. Иначе почти през целия следосвобожденски период Батулия е център на селска община, в която влизат селата: Буковец, Оградище и Луково.
И през този период населението на Батулия продължава да се препитава основно със скотовъдство и слабо планинско земеделие. Но с построяването на железопътната линия по Искърското дефиле, селото вече е отворено към света и има по лесен достъп до големия център и пазар - София. Това довежда до бързото нарастване на населението, както показват статистическите данни: 1880 г. - 276 жители; 1892 г. - 360 ж.; 1900 г. - 433 ж.; 1910 г. - 566 ж. Много семейства имат десетина и повече деца. Демографският прираст естествено води до откриването на първото училище (1884 г).
Батулийският манастир "Св. Никола"Значителна роля за културното и обществено развитие на Батулия играе една личност - свещеник Емануил Златков (бивш строител от с. Главановци, Трънско). Дошъл за пръв път в селото през 1897 г. и установил се още същата година, през следващите няколко десетилетия той е в основата на най-важните събития за селото. Под неговото вещо ръководство през 1911 г. е построена и осветена черквата „Св. Никола”, на мястото на разрушения средновековен манастир (под Градището), а през 1913 г. е осветена и новопостроена жилищна сграда, с което се обособява т.нар. Батулийски манастир. Любопитна подробност е, че някъде по същото време поп Емануил, Надгробен паметник на свещеник Емануил и неговия син Пейчо Попемануилов, поставен южно от манастирската черквачрез сина си Пейчо, се запознава със Стоян Омарчевски, Александър Стамболийски, Цанко Бакалов и други видни функционери на БЗНС. В края на 1918 г., след Войнишкото въстание, Стамболийски и Райко Даскалов за кратко се укриват в дома на Пейчо в София, а по-късно, преоблечен като калугер, Стамболийски е преведен от поп Емануил през Орландовци, Подгумер и връх Гола глава до Батулия, където се укрива до амнистията от 31 декември 1918 г., отнасяща се за участниците в “Радомирските събития”. Така се затвърждава приятелството между двамата и през 1920 г., вече като министър председател, Стамболийски пристига в Батулия на гости на поп Емануил Златков. Стамболийски преспива в Батулийския манастир и в негова чест дядо поп нарича двете големи стаи на манастира “стаите на Стамболийски”.

Съвсем обяснимо, населението на Батулия забавя своя растеж по време на войните за национално обединение (1912-1918г.). В периода между двете световни войни селото бързо възвръща предишните си темпове на развитие, въпреки наченките на някаква миграция към градовете: 1920 г. - 584 ж; 1926 г. - 667 ж.; 1934 г. - 769 ж.; 1946 г. - 875 ж. (максималната населеност, достигана някога).
През 1928/29 г. Батулия се сдобива с читалище, възстановена е прогимназията, закрита през есента на 1923 г., а на на 9 март 1930 г. е създадена кооперация “Самопомощ”.
Независимо от стопанското оживление, маломерните обработваеми площи и значително увеличаване на населението в района довеждат до обедняване на местните жители и невъзможност за достигане на по-висок жизнен стандарт, какъвто, вече отворените към света планинци, знаят, че съществува. Така донякъде се създава благоприятна среда за проникване на социалистическите идеи, проповядвани от дейците на Обновеният паметник на майор Томпсънместната организация на БКП, създадена през 1919 г. Още повече, че активни фигури и в читалището, и в училището, и в кооперацията са местни комунистически дейци. Това са някои от причините, в края на 1943 г. и през пролетта на 1944 г. от Батулия да излязат 15 партизани. Те са подкрепени от множество ятаци. Впоследствие къщите на някои от тях са опожарени от полицията и жандармерията. На 23 май 1944 г. в т.нар. Батулийска битка в местността „Марина мъртвина“ е разбит Войнишкият партизански батальон „Христо Ботев”, воден от Дичо Петров. Самият той е убит, а представителят на Британската военна мисия в България – майор Уилям Франк Томпсън – заловен (майор Томпсън е английски агент, назначен за инструктор на партизаните по Софийско и Трънско). Заловените на другия ден трима партизани са обезглавени и главите им, набучени на колове, са изложени за назидание на гара Реброво.
Мемориалът на Батулийската биткаТези събития слагат дълбок отпечатък върху последвалото “социалистическо бъдеще” на Батулия. След 9 септември са построени паметници на Дичо Петров, Майор Томпсън, монумент в памет на Батулийската битка и последно през 1989 г. мемориална чешма в чест на 70-годишнината на партийната организация на БКП. Кошарите и къщите на ятаците по околните баири са окичени с паметни плочи. Мемориалът на Батулийската битка, открит през 1973 г., става център на помпозни чествания.

След преврата от 9 септември 1944 г. и с възкачването на социалистическата власт естествения и идиличен ритъм на живот в Батулия е нарушен. Частната собственост на селяните е иззета (земеделски имоти и жива стока), при което част от тях са принудени да работят в ТКЗС, а друга - много по-голяма (предимно млади хора) - търси препитание в близките по-големи селища или в София, където се установяват трайно. Така, селото започва бързо да обезлюдява: 1946 г. - 875 ж.; 1956 г. - 600 ж.; 1965 г. - 493 ж.; 402 ж.; 1985 г. - 242 ж.; 1992 г. - 210 ж.
През социалистическия период Батулия е благоустроена: по-голяма част от селото е електрифицирано и водоснабдено, по средата на селището е прокаран асфалтиран път (за с. Огоя), играещ ролята на главна улица, осигурен е ежедневен автобусен транспорт със София, изградена е нова училищна сграда с интернат, открит е здравен пункт и т.нат. Но въпреки това, тенденцията на обезлюдяване не може да бъде спряна, дори и при опитите на властта да създаде някаква промишленост в селото: открита е мина за антрацитни въглища, цех за пластмасови изделия.
Наред с всичко, селото привлича много туристи. През 70-те и 80-те години на XX век Батулия става част от огромна вилна зона на София.
Тенденция на обезлюдяване се наблюдава и след идването на „демокрацията“ (1989 г.). За по-малко от тридесет години населението на селото намалява наполовина: 1992 г. - 210 ж.; 2001 г. - 190 ж.; 2011 г. - 151 ж. и 2020 г. - по-малко от 100 ж.

Къща за гости "Сирман"Днес, освен от малкото останали местни жители, ритъмът на живот в Батулия се поддържа от пребиваващи през топлите месеци „виладжии“, както и от някой друг пенсионирал се батулийски потомък, дошъл да нагледа бащината си къща. Основен поминък на постоянно пребиваващото население е традиционното земеделие (за битови нужди), в единични случаи на животновъдство, дърводобив, туризъм (в селото работят няколко къщи за гости) и др. Част от батулийци работят и в близкия град Своге или в София.
Пейзаж от околността на БатулияМоже да се каже, че потенциалът от уникални природни дадености и културно-исторически паметници не се използва пълноценно, при положение, че именно неговото разработване крие големи перспективи за развитието на селището.
Районът на село Батулия има всичките дадености да се утвърди като една уникална дестинация, с развитие на културен, планински, селски, риболовен и друг вид туризъм.


Източници:
1. Енциклопедия на България, т. 1, изд. БАН, София, 1978 г., стр.226;
2. Турски извори за българската история. Том V, София, 1974 г., стр.224;
3. Официален сайт на НСИ – Национален регистър на населените места – http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul;
4. Красимира Лука – публикации в интернет сайт „Исторически забележителност в Община Своге“ - http://heritage.svoge.bg/index.html;
5. Юлия Дикова – проучвания, публикувани в туристически сайт за Община Своге - http://www.svogetour.com/


Батулийски манастир "Св. Николай"

Батулийският манастир “Св. Николай Чудотворец” се намира на около 15 км югоизточно от гр. Своге, на 4 км източно от гара Реброво и на около километър североизточно от центъра на село Ба...
» виж детайли


Оброк "Пресвета" - с. Батулия

Оброкът „Пресвета“ се намира на около 6 км северно от центъра на село Батулия. Разположен е на 1016 м надм.вис. югозападно от връх Ветрила, край махалите Самотвор и Църквище. Свято...
» виж детайли

Оброк "Св. Георги" - с. Батулия

Оброкът „Св. Георги“ се намира в центъра на село Батулия, в махалата Селище. Разположен е на левия бряг на Кръстешка река, малко преди да се влее в река Батулийска. Мястото е отбел...
» виж детайли

Оброк "Св. Никола" - с. Батулия

Оброкът „Св. Никола“ се намира в двора на едноименния Батулийски манастир, отстоящ на около 1 км североизточно от центъра на село Батулия. Мястото е означено със стар оброчен кръст...
» виж детайли

Оброк "Св.св. Кирил и Методий" - с. Батулия

Оброкът „Св.св. Кирил и Методий“ се намира на около 4 км североизточно от центъра на село Батулия, в махалата Бельово каще. Оброкът има два оброчни паметника, разположени на две ра...
» виж детайли


Средновековна църква в м. "Църквище" - с. Батулия

За съществуването на тази средновековна църква разбираме от топонима „Църквище“, отнасящ се за махала към село Батулия. Тези имена се дават на места, където в миналото е имало църква ил...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"