Радибош е село в Западна България, намира се в община Радомир, Област Перник. Отстои на 14 км западно от общинския център Радомир и на 50 км югозападно от столицата София. В близост до Радибош са селата: Ковачевци (западно), Косача (северно), Копаница (североизточно) и напуснатото Пчелинци (южно).
Село Радибош се намира в историко-географската област Мраката. Множеството му махали са пръснати из южните склонове на планината Черна гора, някои от които край северния бряг на язовир Пчелина. Средната надморска височина на селището е 750 м.
Постоянното население на селото към 2013 г. е около 30 жители.

Днешното село Радибош е възникнало през средновековието върху развалините на антично селище, останките на което и сега се забелязват в местността "Прохор", в двора на бившето селско стопанство. Днес на площ от около 10 дка се разкриват материали от късната античност – строителна и битова керамика. В миналото на това място са разкривани зидове на крепостни стени и сгради, долиуми (делви), монети и много керамика.  Близостта на укрепеното селище до намиращите се в околността синхронични  крепости, определя принадлежността му към Черногорската укрепителна система от поречието на река Светля.
Село Радибош е и старо средновековно селище, което през турското робство е играело ролята на религиозно-духовен и просветен център сред околните села. Стародавният му произход е доказан от множество писмени източници, и предимно от османските данъчни документи. Ценна информация за селото черпим от обширния тимарски регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73 г., където е записано под името Радибожде. От същия списък се разбира, че то е причислено към нахия Сирищник, и че в него живеят 49 християнски семейства и 35 неженени. Селището се среща и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. с името Радибош Гелекофча, и отново принадлежащо към нахия Сирищник.
Съществуването на Радибош през късното средновековие като значително селище е засвидетелствано и от двата християнски култови паметника, изградени през същия период - църква "Света Петка" и Радибошкият манастир „Св. Троица". Сега черквата "Св.Петка е реставрирана и добре подържана, но манастирът тъне в забрава и се руши.
За периода XVII – началото на XIX век сведенията за селото са откъслечни, изхождащи предимно от случайни преписки и помениците на Рилския и Зографския манастир.
Данните за Радибош зачестяват особено през Възраждането, когато се превръща в духовно-просветно средище, обединяващо околните села. Според епархиалните списъци на Кюстендилска епархия, тогава селото е било център на енория.
В първата половина на XIX в. до старата черква "Св. Петка" е било открито килийно училище. Според местни предания, в последното през 1870 година отсяда Васил Левски и основава революционен комитет.
След Освобождението селото продължава по възходящия си път на развитие, който бива прекъснат в годините след 1944 г. посредством насилствено наложената колективизация на селското стопанство, причинила вълна от изселване към градовете. Поредният удар е нанесен с идването на т. нар. „демократични промени”, след 1989 г., когато селището съвсем обезлюдява, достигайки днешното си положение - "със затихващи функции, на доизживяване".

Но въпреки целия този упадък, не всичко е загубено. Чудесните природни дадености, съчетани с наличието на културно-исторически паметници, отварят   реални перспективи за развитие на селския, културния и поклонническия туризъм. И ако към това се прибавят и забележителностите из близката околност, които не са никак малко, то тогава ще се предостави прекрасната възможност с. Радибош да влезе в маршрутите на една уникална по рода си дестинация.



Използвана литература:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г.
2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.